in

Добро утро с Нова Варна на 05.12.2014

varna esen 3 (Small)

Днес през деня само на отделни места слабо ще превалява, но вечерта в Югозападна България отново ще завали дъжд. По поречието на Дунав и в Източна България ще духа до умерен вятър от север-североизток. Минималните температури, в повечето места, ще са между 1° и 6°, а максималните ще са предимно между 3° и 8°. В югозападните райони температурите ще достигнат 11°-12°. Атмосферното налягане ще се понижи и ще бъде около средното за месеца.

По Черноморието ще бъде облачно и с валежи, по-значителни и на повече места в сутрешните часове. Ще духа умерен североизточен вятър, който през деня постепенно ще се ориентира от север-северозапад. Максималните температури ще са 9° – 10°. Вълнението на морето ще е 2-3 бала. Температурата на морската вода е около 8°.

1492 г. — Христофор Колумб става първия европеец, който стъпва на остров Испаньола (днес Хаити и Доминиканска република).

1848 г. — Калифорнийска златна треска: В съобщение до Конгреса на САЩ американският президент Джеймс Полк потвърждава, че в Калифорния е открито голямо количество злато.

1882 г. — Създаден е шведски футболен отбор Йефле ИФ.

1916 г. — Първата световна война: Части от български военни подразделения влизат в столицата на Румъния — Букурещ.

1931 г. — Взривена е църквата Христос Спасител в Москва.

1933 г. — В САЩ официално е отменен сухият режим.

1936 г. — Съветския съюз приема нова конституция (известна като „Сталинска“) и Киргизката Съветска Социалистическа Република е включена в състава на Съюзните републики на СССР.

1936 г. — Създадена е Автономната съветска социалистическа република Коми, просъществувала до 1991 г.

1936 г. — Създадена е Марийската автономна съветска социалистическа република.

1941 г. — Втората световна война: Битка при Москва: Червената армия започва контраофанзива срещу нацистките сили по нареждане на генерал Георгий Жуков.

1949 г. — Йерусалим е провъзгласен за столица на новата държава Израел.

1975 г. — В София е открит голям комплекс студентски общежития, известен като Студентския град.

1977 г. — В България е възстановена общината като селищна система.

1990 г. — Ислямски водачи призовават да бъде наказан със смърт британският поет от индийски произход Салман Рушди за неговата книга Сатанински строфи.

1999 г. — Официално е открита отсечка от автомагистрала Хемус, заобикаляща Правец.

2005 г. — Във Великобритания са узаконени еднополовите бракове.

Родени

1443 г. — Юлий II, римски папа († 1513 г.)

1782 г. — Мартин Ван Бурен, 8-ми президент на САЩ († 1862 г.)

1803 г. — Фьодор Тютчев, руски поет († 1873 г.)

1813 г. — Генадий Невелской, руски изследовател († 1876 г.)

1839 г. — Джордж Армстронг Къстър, американски военен († 1876 г.)

1856 г. — Димитър Мишев, български политик († 1932 г.)

1861 г. — Константин Коровин, руски художник († 1939 г.)

1867 г. — Йозеф Пилсудски, полски революционер и държавник — президент († 1935 г.)

1880 г. — Иван Цибулка, чешки виолончелист († 1943 г.)

1884 г. — Александър Греков, български политик († 1922 г.)

1887 г. — Никола Арнаудов, български ботаник и физиолог († 1961 г.)

1890 г. — Фриц Ланг, австрийски режисьор († 1976 г.)

1901 г. — Вернер Хайзенберг, германски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1976 г.)

1901 г. — Уолт Дисни, американски продуцент на анимационни филми († 1966 г.)

1903 г. — Сесил Франк Поуел, британски физик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1969 г.)

1911 г. — Владислав Шпилман, пианист и композитор († 2000 г.)

1917 г. — Илия Минев, български антикомунист († 2000 г.)

1924 г. — Георги Ганзовски, икономист от Република Македония

1925 г. — Анастасио Сомоса Дебайле, никарагуански диктатор († 1980 г.)

1927 г. — Рама IX, крал на Тайланд

1932 г. — Литъл Ричард, американски рок-музикант — певец и пианист

1932 г. — Шелдън Глашоу, американски физик Нобелов лауреат през 1969 г.

1938 г. — Джей Джей Кейл, американски музикант († 2013 г.)

1944 г. — Бойка Присадова, българска народна певица, диригент и педагог

1945 г. — Моше Кацав, президент на Израел

1946 г. — Хосе Карерас, испански оперен певец — тенор

1948 г. — Кунка Желязкова, българска народна певица

1951 г. — Александър Василевски, македонски дипломат

1952 г. — Алан Симонсен, датски футболист и треньор

1952 г. — Стоян Сталев, български юрист и дипломат

1956 г. — Кристиан Цимерман, полски пианист и диригент

1962 г. — Нихат Кабил, български политик

1963 г. — Екстра Нина, българска поп-фолк певица

1966 г. — Патрисия Каас, френска певица

1967 г. — Константин Асен Сакскобургготски, български княз, син на Симеон II

1968 г. — Димитър Гюджеменов, български футболист

1970 г. — Марко Сааресто, финландски певец Poets of the fall

1973 г. — Софи Маринова, българска певица

1975 г. — Рони О’Съливан, английски играч на снукър

1976 г. — Вероника, българска поп-фолк певица

1983 г. — Нели Петкова, българска певица

1985 г. — Франки Мюниц, американски актьор

1989 г. — Куон Юри, корейска певица

Публикувано от Дамян Дамянов