Редакция "Нова Варна"
Когато джихадист се самовзриви в автобус в Близкия Изотк, въздъхваме и си казваме: „E, нищо ново, там така правят“. После бързо забравяме за случая до следващия подобен репортаж. Когато радикални ислямисти разпъват хора на кръст и режат глави на християни заради вярата им в Сирия и Египет, пак махваме лековато с ръка и казваме: „еE, те тия фанатици са си луди, не можем да помогнем“. Когато обаче това се случи на наша територия и клането се окаже в т.нар. ни „цивилизован свят“, изведнъж започва наистина да ни пука. Най-сетне си даваме сметка, че границите отдавна не са това, което бяха и че онези от изтока, дето се самовзривяват в супермаркети, бият жените си за здраве и колят християни по площадите, са всъщност сред нас. Да, това е същият свят – нашият свят, не източният или западният, примитивният или цивилизованият. Границите отдавна са само на картата.
Но задайте си един въпрос. Защо не чухме нито веднъж по новините за православен монах, който в пристъп на религиозен фанатизъм да разстреля десетина души, за да угоди на своя Бог? Защо не чухме за будист да се самовзриви в детска градина, за да постигне по-бързо нирвана? Как не се намери един радикал хиндуист, който да направи камикадзе пирует в някой небостъргач от религиозна ревност?
Трябва да престанем с учтивото мълчание и да си кажем истината в очите – има проблем, и то световен проблем, с една определена религия и с начина, по който немалки групи от хора я разбират и изповядват. Очевидно това е ислямът. Очевидно тези хора намират достатъчно основания в свещените си текстове, за да убиват не просто безнаказано, а с парадоксалното очакване за някаква небесна награда за безчинствата си. И тези основания всъщност ги има черно на бяло. Фанатиците не си ги измислят, завещани са им от техния пророк.
Не знам защо специалистите по ислям и миролюбивите мюсюлмани (които все пак познават религията си) мълчат по въпроса. Ако потърсите в интернет, ще видите извадки от над сто пасажа от Корана, които не просто могат да бъдат интерпретирани като призив към насилие и саморазправа, но далеч по-неочаквано би било, ако не ги разбереш като такъв призив (вж. http://www.thereligionofpeace.com/quran/023-violence.htm). Над сто!!! Ама те не ги интерпретирали правилно. Да, кажете това на 12-те жертви и на семействата им. А и в крайна сметка дали наистина не са ги интерпретирали правилно? И аз мога да чета, а в пасажите от линка, който ви споделям, откривам силно смущаващи моменти. Сверих някои от тях и с различни преводи на Корана на български – да, вътре наистина пише такива неща. Ама то в превода от арабски се губел истинският смисъл. Мда, трябва да се има пред вид, че често в превода се губят и човешки животи… А колко ли мюсюлмани в България четат същите текстове и не ги интерпретират правилно?
Когато в християнството нещо не се интерпретира правилно, се раждат разколи и ереси, а група белобради старци деликатно си разменят словесни удари по църковните събори. Когато в исляма нещо не се интерпретира правилно, загиват хора по брутален начин, падат небостъргачи, гърмят автобуси. Когато някой от неразбиране, лошо възпитание, злорадство или по каквато и да било причина се подиграе с християнската вяра, ревностният християнин или се старае в смирението си да не обръща внимание на това, или дори се моли за този човек Бог да го вразуми, да го заведе към покаяние. Когато някой се подиграе с исляма, ревностният мюсюлманин отива и разстрелва този човек. Не знам, има нещо силно притеснително в това, най-вече защото не е изолиран случай, а тенденция и то дългогодишна. За мен лично ислямът все повече започва да изглежда като една потенциално много опасна за обществото религия и вярвам, че трябва да сме с повишено внимание към това явление, набиращо все повече сила в световен мащаб и имащо подходяща почва за развитие и тук в България. С оглед нещата, които съм чел по темата и с оглед публичното поведение на немалко мюсюлмански групи, което демонстрират от години насам, аз лично в никакъв случай не бих могъл да нарека това „религия на мира“.
Салман Рушди пък се изказа, че религията заслужавала неуважение заради френските събития. Е няма как да се съглася, най-вече заради манипулативната формулировка. Неуважението, г-н Рушди, дължим първо на невменяемите психопати, които използват религията като почва за култивиране на омразата, хомофобията, комплексите и агресията си. И да, не религията по принцип, а конкретно ислямът определено може да бъде опасен и все по-често е, особено в ръцете на психически нестабилни хора. Историята, както и актуалните новини недвусмислено потвърждават това опасение. Бог да прости загиналите във Франция и да пази всички нас от подобни своеволия на самозабравили се фанатици!
автор: Димитър Божанов, писател
