Дамян Дамянов
ЧУВСТВО
Тези тихи калдъръми
уж във улици се вият,
приютяват се в съня ми
спомените си да скрият.
Там за себе си разказват,
може да си съчиняват,
тупкането в топла пазва
разказа им съживява.
Носят аромат на синьо,
в него облаците сплитат,
нещо старо и любимо
първи път сега опитват.
Не напълно преживяно –
всяка глътка жажда носи,
миналото антикварно
живо е, а и докосва.
Може би, защото гали
с обичта на топли длани,
нещо пак не сме разбрали
и сме малко неразбрани.
автор: Мариела Русева
