Дамян Дамянов
ДЪРВО НА ЦЕЛУВКИТЕ
Дървото цъфна посред зима,
въобще на друго не прилича,
на всеки клон поне с дузина
целувки нежни се обкичи.
Цветчетата им аленеят,
напук на ледения вятър
и на крайградската алея
дърво с целувки прави театър.
Докосват се, току разцъфват,
но как се случва и не питат,
очи притварят и въздъхват,
а после с вятъра отлитат.
С цветчета алена надежда
вместо крила потрепват живо,
дори студът така изглежда
по – весело и приветливо.
И щом се уморят накрая,
ще кацнат тихо между двама,
ще потреперят, ще мечтаят,
очаквани и пожелани …
