Дамян Дамянов
ВСЕЛЕНА ОТ ЧАСТИЦИ
Вселената разперва си дланта,
по нея се търкулват световете
и ширналата до безкрай тъма
искриците им в мрака си заплете.
Превръща ги в частици от съня,
а те наивно пък сънуват нея
и ги тълкува рано сутринта
и я тълкуват, без да го умеят.
Събрала бледата им светлина,
неведом път сама си сътворява,
но всяко зрънце носи суета,
която смисъл му въобразява
за трайност и значимост в ориста
на една от всичките вселени,
макар дори сама безкрайността
да не е наясно с тази тема.
