За 12 години научихте ли се да мислите ?

Снимка: МГ „Гео Милев“-гр. Плевен (архив)

Най-лошото или по-скоро, най-неприятното за тазгодишните абитуриенти и Дай Боже..студенти, мина. Минаха матурите, за някои от тях и кандидатстудентските изпити. Готови за нови подвизи, повечето от тях са вече на стартовата линия и само чакат да се отворят вратите на терминал 1, и да бягат с всички сили към Лондон. Звучи прекрасно, да си отидеш в чужбина, купони, молчета, далеч от мама и тате и близо до банкомата.

Тук идва и не толкова приятната част от „върховно измисленото бъдеще“ на тези младежи. Не всеки един от тях, обаче успява да завърши успешно.

Нещото, което трябва да бъде осъзнато е, че живот след бала съществува! Той е скъп, труден, самостоятелен, отговорен, разбира се е и прекрасен стига да имате смелостта и „красивият ум“ да постигнете целите си и най-важното, да имате цели! Можещите българи в 21- век не се броят на пръсти, напротив.. те са много и повечето не са в България, но по-модерно е в момента да се говори за матурите, за изтеклите отговори и т.н.. Истината е, че отговори и измами с цел преписване ще продължава да има.Да не забравяме факта, че сме българи и образът на „Бай ти ганьо“ лежи дълбоко във всеки един от нас и от време на време се събужда в подобни ситуации. Дори да ни забранят да преписваме, ще измислим нещо, за да препишем, дори да сложат заглушители, ще намерим начин и от сателитна чиния да ни подскажат, дори да ни забранят да ходим до тоалетна по време на изпит, ако трябва ще изценираме припадък и пак ще отидем леко да погледнем отговорите и да препишем.

Колкото и неприемливо да звучи, това е горчивата истина, колкото и да не ни се иска някой, някъде е решил, че матурата е основен метод да се реализираш в бъдещ университет и от тази оценка зависят много неща. Да вземем за пример един умен ученик, който изкарва отлични оценки по български език и литература в продължение на 12 години. След успешно премината матура по български език, оценката му се оказва 5,20 , което е напълно недостатъчно, за да кандидатства „Право“ в СУ например, но неговият връстник от град  Градосел с оценка 6,00 без проблем заема мястото му. Това, че градоселската учителка  е решила матурата вместо зрелостника , обаче не излиза наяве и така вече правистът от Градосел се заема с трудни дела, от които си няма ни идея ..защитава престъпници и ги оневинява в продължение на дълги години, взема подкупи, а момчето, чиято мечта е да учи „Право“ за да помага на хората, започва работа като служител в близката бензиностанция.

И им задаваме въпроса „ За 12 години научихте ли се на мислите?“ Отговор няма, има само неприятни последици..

И после българите излизат на протест, жалвайки се, че от държавата ни не става нищо, а от политиците не можем да очакваме нищо друго, освен високопарни реплики и лъжи. Не е така народе, отвори си очите, мисли и виж от къде гние ябълката. Тя се разяжда от малките червейчета, които са толкова гладни, че ще изядат и себеподобните си. И така спиралата се завърта и не спира да се върти от години, неспособни да намерим основните виновници и може би до някъде заслепени от властта, правим грешка след грешка и виним всичко живо от журналист до политик и обратното. Истината е, че виновниците сме всички ние, един по един и ако трябва да се наредим в колонка за разстрел за това, че сме направили нещо нередно или не сме били достойни граждани на България, може би 60% от тези в колонката ще бъдат линчувани.

Бъдещето на младите българи зависи от това, малко по-малко да се справяме с тези проблеми. Да се опитаме поне да има справедливост, за да има по-добри лекари, за да има по-добри политици, за да отглеждаме по-можещи адвокати, за да станем по-достойни граждани и за да се чувстваме по-добре в собствената си държава. За да не бягаме в чужбина с предпоставката, че ще имаме прекрасно бъдеще, а за да отидем там на почивка и да похарчим добре изкараните си пари.

Е, със сигурност едва ли ще успеем да върнем вече изгубените „кадри“ , напуснали България, търсейки щастие и по-красив живот, но Нийл Геймън неслучайно е казал : „Хората си мислят, че ако заминат да живеят на друго място ще бъдат щастливи, а после се оказва, че където и да отидеш навсякъде взимаш със себе си…себе си“

Автор: Евгения Тонова