Варненецът Ник Чалдъков за предизвикателствата на съвременния фотограф

Кой е Ник Чалдъков?

реклама

Ник Чалдъков е поливалентна личност. Ник е фотограф, артист, учител по фотография, човек, който живее природосъобразно, обича природата и иска все повече хора да избират естествения живот. Но най-вече е артист Ник: “Приемам целия живот като една артистична изява и влизам в избрани роли, които ми допадат в съответния момент. Но не се пристрастявам към никоя от тях !”

chaldykov

Какво смяташ за успех в кариерата ти на фотограф досега?

Първо аз нямам кариера, а любов към фотографията. Занимавам се от 7 годишен. За пръв път спечелих конкурс, когато бях 6-ти клас с 1-ва награда на ТНТМ. Конкурсът беше за младежи до 25 годишна възраст. А аз бях дете, около 13 годишен. Оттогава до 35 годишен, участвам в множество конкурси, както в България, така и в Чужбина. Подробна информация има в моя сайт www.chaldakov.com  Има само 2 конкурса в които съм участвал и нямам награди. Във въпросните конкурси бях  декласиран. Така, че или съм награждаван, или тотално отхвърлен, защото съм много различен, много себе си и много некомерсиален, но това не пречи да съм щастлив и доволен от това, което правя!

Как ще коментираш невероятния успех на предната ти изложба и признанието, с което те удостоиха?

Коментарът е много кратък и ясен – изненадан съм от успеха на изложбата.

Защо?

Защото 1-во тя не е в моя стил – симпълабстракт. Тя не е възприемана като фотографско постижение, а по-скоро като идея. „Живейте сред природата“ – явно тази идея докосна многото хора, а не толкова чистата фотография. Има фотография в тази изложба, но тя бих казал е семпла фотография, която обаче има много силно и вдъхновяващо послание: „Живейте, бъдете естествени, бъдете себе си и излезте от офиса!“. Това докосна хората!

Как успя да реализираш този проект?

Първоначално нещата тръгнаха на шега. С моята приятелка бяхме  в  Шамони за кратко – 2-3 дни през пролетта на 2013-та и решихме, че трябва да отидем отново. Районът на Монблан е много красив. Върнахме се във Варна и си купихме билети за юли. Нямахме никакви пари, потърсихме от приятели и спонсори с големи затруднения – става въпрос за 1-вия проект, преди 3 години направихме “Обиколката на Монблан 1” и фотоизложбата. След големия успех на 1-вата изложба, по-лесно се появиха съмишленици за 2-рата. Един от най-големите спонсори бе дотогава непознатия за мен Чавдар Трифонов от „Възход за Варна“, помогна ни финансово, подкрепи ни и морално. Той е бил алпинист и обича природата, прие нашата идея присърце. Без договори, без никакви уговорки даде съответната сума, която беше най-голямата от всички дадени. И така стана генерален спонсор на “Обиколката на Монблан – 2”. Това за мен беше повратен момент в цялата история с нашите пътешествия. Разбрахме, че има хора, които не само те потупват по рамото и ти казват “много си добър, браво”, а има и хора, които реално застават до теб и те подкрепят финансиво. Когато бяхме в Шамони имахме много интересна случка. Времето се развали и за късмет бяхме в един хубав малък планински град. Трябваше да останем 7 дни в къмпинга, които не бяха предвидени в проекта. Тези 7 дни съответно са разход, като разхода е минимум е 80 лв на ден и то в най-скромния вариант – ако живееш на палатка. Това бяха около 500 лв, които бяха непредвидени за нас и ги нямахме. Чавдар Трифонов беше човека, който даде тези пари – платихме къмпинга и имахме достатъчно храна и така продължихме обиколката. Тогава разбрах, че той е човек, а не само алпинист, не само „ Възход за Варна“, а истински приятел.

 SAMSUNG CSC

Какво те вдъхновява?

Много обичам природата. Просто преживяването, вървейки сред планината се чувстваш много хармоничен. Искам да споделя тази радост с другите. Това ме вдъхновява – споделянето на радостта от природата. Конкретно при нас е споделянето на радостта от вървенето във високата планина над 1500 метра. Там нещата са други… Обстановката е друга. Живееш по друг начин, кислорода е по-разреден, вървенето ти вкарва невероятна свежест. Ако вървиш 10 дена, ти пречистваш целия си организъм и ставаш друг човек. Това ми е посланието и към хората – да излязат навън, да не са вманиачени в материалното и материалните успехи, да не преследват елементарните цели – коли и апартаменти, защото това ги съсипва и разболява. Аз живея скромно, в 40 квадрата и съм щастлив! Защото ходя сред природата. Съвсем просто ми е посланието.

Кое е любимото ти място в България?

Рила. Обиколи сме Рила, Пирин, Стара планина.  Обиколихме всички планини в продължение на 10 години.

Там ли е най-голяма магията?

Може би в Рила и в Пирин. Магията е навсякъде, където си щастлив. Локацията не е важна, по-важно е вътрешното настроение. А щастието идва от простите неща вървене, хранене  и спане. И всичко ти е уредено. Ако има и един добър човек до теб, както е в моя случай- моята приятелка, си напълно щастлив.

Как се запознахте. Кой кого запали по обиколките из планините?

Намерихме се в градската художествена галерия – все пак сме хора на изкуството. Тя беше вече планинарка.  Баща й е планински водач, а аз бях карал курс за планински водач преди да я срещна. Имах голямо желание да обикалям, но нямах нито с кого да ходя, нито кого да водя. И така взаимно започнахме да се водим. Тя мен – аз нея.

chaldykov-3 (Small)

Кое ти е най-интересното  преживяване в изкуството, което създаваш?

Имам една снимка. Направена е в Лондон, под един мост. Снимката е автопортрет в две равнини. Много рядко се среща такъв портрет. Той стана нарицателен и водещ за сайта ми, също така е и една от най-известните ми снимки. Тя е свързана и с лични носталгични преживявания. И тогава разбрах, че човек, когато вложи сърцето си в една снимка тя придобива сила.

Какво мислиш за спонсорирането на културни и арт събития в България? Лесно ли се намират спонсори?

Спонсорирането е бизнес. В България е криворазбрано и се мисли за подаяние, но е бизнес! Проблема идва от кривата народопсихология на българина. Затова сме и на това финансово положение, а не на европейското. Защото в Европа спонсорството е между равнопоставени хора, които правят бизнес. Спонсорирания и спонсориращия са равнопоставени! Аз правя фото-проектите си със спонсори за да предизвикам интерес, да покаж че може и така да се случват нещата… и успявам! Тези мои проекти са изцяло субсидирани от други хора. Нямат значение имената им, нито какво са дали. Важното е, че са го направили. Аз провокирам обществеността по този начин. Има ли друга изложба с 20 спонсора? Защото, моята предна изложба беше такава.

Къде получи образованието си?

Учил съм в България и в Англия- в Лондон. Мои учители са били Димо Могиларов, Красимир Делчев, Гаро Кешишан , Александър Николов, Dr CJ Stratmann, Alan March.

Автор на интервюто Габриела Димкова “Нова Варна”

реклама


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *