Цацата, хамсията, сафридът все по-дребни, калкани мутанти нямат копчета по гърба, паламудът и леферът станаха екзотика
Нашенската морска риба започва да се превръща в деликатес. Вече не само рибарите се вайкат и твърдят, че в българските води на Черно море рибите изчезват. Проблемът е един от основните и в Института по океанология във Варна. В последните няколко десетилетия рибните запаси в родното море са намалели към 100 пъти. А от година назад това темпо се ускорява, пише „Всеки ден“.
Не само замърсяването на Черно море е виновникът. Има много причини, но най-пагубните са свързани с човека, категорични са експертите. От една страна, рибарите се жалват непрекъснато от все по-мизерни количества в мрежите, от друга обаче, когато има риба, бракониери я вадят в промишлени количества без значение дали ще я пласират. И без никакво съобразяване с въведените квоти за улов.
Най-прецакани пък са „честните“ рибари, които не бракониерстват. Според тях черноморският паламуд, лефер, кефал стават екзотика за нашите води. Рязко е намаляла популацията и на сафрида и цацата.
„И ООН даже алармира, че Черно море е под заплаха от голямото замърсяване. Ясно е, че по Дунава идва цялата мръсотия от Европа точно към нашето крайбрежие. Но и ние изобщо не пазим. Има нови пречиствателни инсталации по големите курорти. Но продължаваме да се отнасяме към морето ни като към септична яма“, коментира еколог от океаноложкия институт. Той е вбесен, че колкото и дребно да изглежда, по морето масово си изпразвали химическите тоалетни направо сред вълните.
Изхвърлянето на фекалии отвсякъде във водата унищожава кислорода, което е една от причините за измиране на рибата. Мътната, замърсена вода не позволява на слънцето да прониква – така загива и флората, съответно и фауната, обясняват елементарно сложните процеси специалистите.
Изследванията на рибните ни ресурси обаче показват, че в наши води намаляват не само заради замърсяването, а поради спиране на естественото възпроизводство заради прекомерния улов. Така вече за промишлен улов донякъде става само трицоната. Всичко друго е в много малки количества. А и цацата, освен че намалява, ставала и все по-дребна.
Ако преди години в кило сурова цаца е имало около 200-250 рибки с дължина по около 8-9 см, сега те са два пъти повече, но по около 6 см. По-дребни стават и хамсията, сафридът, кефалът – някои и с 6 пъти. Същото се случва и с любимия деликатес – калкана. И според рибари, и според океанолози – този вид мутира. Не само наши и турски бракониери го затриват с улов извън квотите. Но рибари все по-често попадали на калкани без типичните за тях копчета по гърба. Според рибарите мутантите се появяват от отравяне на водата с тежки метали и нефтопродукти.
Двойно повече за кило пресен улов
Все по-малкото прясна черноморска риба вдига яко цената й. В разгара на сезона най-търсената прясна риба в момента – сафридът, поскъпна двойно. От 5-6 лева за килограм при рибарите вече се продава минимум за десетачка, когато изобщо има сафрид.
Проследяването на пътя й от мрежата до ресторантската чинията пък сочи, че 250-300 г пържен или на скара е около 8 лева, а цацата 5-6. И то в най-евтините капанчета. В лъскавите ресторанти порцията е поне на двойна цена, а при „по-завързана“ рецепта гони и 20 лева.