Дамян Дамянов
Здравейте, приятели на Варна!
Моят приятел Бенковски – 50 годишен кореняк варненец, който обича да се рови в архивите на стара Варна и знае много за града, се натъкнал на интересен вестникарски материал от 1928 г., в който фейлетонистът Любомир Стремски описва как си представя град Варна през 1999г, пише varnasummer.com
Уверявам ви, че фейлетонът по-долу ще предизвика много приятни емоции у всеки варненец, но преди да го прочетете, искам да разясня на аудиторията на какво се дължи тази еуфория в автора, като направя кратка ретроспекция към събитията по онова време.
През юли 1921 г. кметът Йордан Пекарев имал честта на общоградско събрание да съобщи на варненци за взетото решение да се обяви Варна за морски курорт. Това поставило пред общината неотложната задача за построяване на необходимите съоръжения. Строителството на новите бани било възложена на популярната по това време в България чешка фирма „Пител Браузеветер“. Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. станало тържественото откриване. Кметът на града Петър Стоянов завършил речта си с думите: „Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот.“
Построяването на Централните морски бани имало за Варна значение, подобно на това, което изиграло 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараснал чувствително. През юли курортистите били 6081, през август 5435, през септември 378. Към тях се прибавяли и невключените в официалната регистрация ученически летни колонии, учителски и туристически групи, личните гости на варненци, като според статистиката броят на летуващите в първия сезон на новите морски бани надхвърлял 30000 души. Още през следващата 1927 г. летовището станало най-приходоносната част на общинската икономика. Увеличил се и притокът на българите от вътрешността на страната, които с присъствието си превръщали града в лятна столица на България. Към такова реноме варненци се стремяли и с организираните културни прояви и развлечения.
През 1926 г. било положено началото на летните музикални тържества, които впоследствие прераснали в международни. В духа на европейската мода започнали да се провеждат плажни конкурси, нептунови тържества, карнавали и други желани от летовниците забавления. Тогава бил основан и летния варненски фестивал Варненско лято или Varna Summer, което ме вдъхнови при избора на подходящ домейн за блога ми.
И още малко:
С развитието на курорта летовниците имали все повече изисквания. Ето какво намираме във „Варненски общински вестник бр. 263 от 20 ноември 1930 г., откъдето научаваме, че още през 1930-та година град Варна е имал проблем с чалгата, която тогава е била наричана „музика по ориенталско маниер с названия като абисинска и занзибарска“
„…Панаирджийският вид на града да се махне. От три години насам в някои локали на бул. „Сливница“ денем и нощем се подвизават панаирджийски музики, с разни тъпани и зурли, пеят се разни нецензурни песни от мъже и жени с прегракнали гласове, разиграват се ориенталски комедии по ориенталски маниер. Музиките за по-голям ефект носят разни екзотични названия, като абисински, занзибарски и др. А музикантите са облечени в разни червени и зелени гащи. Такива музики може да правят впечатление на чужденците, но тяхното място не е там.“
„…Като млад курорт липсват му още някои работи да може да привлече по-богата европейска клиентела…Чужденците се шокират от полицейските лични карти. Трябва да се открие една читалня в казиното с чужди списания и вестници, афишите да бъдат написани поне на френски и немски. Не трябва да се позволяват разходките между масите в казиното, защото се пречи на келнерите. В баните да има английски клозети, продавачите на пощенски картички да не безпокоят гостите по ресторантите, на плажа трябва да има достатъчно кошчета за боклук, а в женския плаж, гдето се къпят без бански костюми, да има параван, какъвто има мъжкият. Нека се заставят наемодателите, които дават квартири на чужденците, да имат модерни клозети и и да се уреди автобусното съобщение…“
И така, ето го фейлетонът, а изводите и коментарите оставям на вас.
ВАРНА ПРЕЗ 1999 ГОДИНА
в. Варненски Кореняк, бр. 8, декември 1928 г.
„Бели хотели, построени от нова материя, изобретение на инженера на Варненската община, красят живописния Варненски залив по цялото му протежение. Името Варна доби световна известност и днес вече не съществува земен курорт с такава слава и известност, каквато Варна притежава. Два пъти дневно през деня долитат и отлитат огромни цепелини – единият пристига от Северна Америка, а другият от централния и южен край на новия свят и изсипват елита на паричната аристокрация, която не жали средства за да се полюбува на хубостите на Варна. Не е така с Австралия, която е уредила въздушни съобщения с Варна, само три пъти през седмицата. Европейците са цели щастливци в това отношение, защото пристигат с обикновени аероплани, или пък с големите пътнически хвърчила на Варненската градска въздушна компания (съкратено В.В.), които редовно циркулират между Варна и големите европейски столици. Въздушната станция е Франга баир, от където по изкуствена пързалка, патент “Варна”, се достига за една минута и две секунди до плажа.
Постиженията на науката и техниката, направиха от Варна курорт, който се използва през всичките годишни времена. Радио-електрически слънца греят над Варна и при все че е 31 декември, плажът гъмжи от голите тела на световния елит. Сега курортът е най-оживен, понеже посрещането на новата година във Варна има световна известност. Тържествата са толкова импозантни, че не се поддават на описание. Два дена и две нощи е такова веселие, че божественият рай бледнее пред Варна. Според официалната статистика на общината, пребивават над един милион и половина курортисти. Кога е нощ и кога ден, във Варна не може да се познае. Даже през мъгливите дни през деня светят изкуствени слънца над Варна, докато общинската пожарна команда със своите аероплани разпръсва облаците и мъглите. На нос Галата стърчи в облаците голяма постройка – това е инсталацията “Фьон”, която по време на голямата задуха и жега чрез радио-вълни проветрява жителите на град Варна. Не напразно Варна е символът на вечната пролет и се възпява от най-големите поети на времето.
Всички улици са постлани с каучук, а тротоарите със специална мъхеста материя, имитираща плюш, по която вървенето е просто удоволствие. Най-импозантната сграда във Варна е групата-паметник, построена в чест на дейците от миналото, които са превърнали Варна в курортен град. Паметникът заема една площ от 25 хиляди квадратни метра, а височината му е малко по-висока от Франга баир. Забележителна е също и импозантната сграда на един грамаден хотел, на който от платина изящно е изваяно едно кебапче, а отдолу блести брилянтов надпис “Правнука на чичо”. Тук е най-прочутата кухня във Варна. Кебапчетата вече не се приготовляват от някакво си биволско месо, а от езици от славейчета, а за чуждестранната кухня се употребяват езичета от канарчета, за която цел дирекцията на хотела изпраща експедиции до Канарските острови. Нищо чудно – чужденците плащат! Те са направили от Варна най-богатата община в цялото земно кълбо. По настоящем във Варна пребивава председателят на Великата Индийска република, която е вече независима държава. Дошъл е да моли заем за страната си от Варненската община. Да не говорим за България – тя е станала световен идеал благодарение на Варна. Един лев се котира на Лондонската борса за 2 английски лири, а за най-богатото население на света се счита варненското, защото нещо обикновено е за варненец да притежава състояние от 200-300 милиона български лева. Индустрия и търговия не съществуват – кой е луд да се занимава с тия отживели времето си работи, когато има курорт! На един аеропланен скок от Варна се намира големият търговски и индустриален град Бургас, който е стопански роб на Варна. Бургаските кметове бяха толкова късогледи на времето си, че направиха от Бургас търговско-индустриален град, но сега изкупват грешката си, като се опушват заедно с цялото си население в дима на товарните параходи и фабричните комини, а варненци се любуват на красивите милионерски яхти, които кръстосват Варненския залив.
Блаженни и честити са варненци със своя курорт.“
Самият оригинал:
Линк към архива на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“.
Изберете година 1928 и бр. 8 от декември:
http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4487&SRV=true&LANG=bg
