Много растения произвеждат кофеин в нектара си – най-вече като горчиво възпиращо средство срещу хранещи се с растения насекоми като гъсениците, пише „Фокус“, BBC News. Експеримент с изкуствен нектар доказва, че пчелите биват привлечени и дори “дрогирани” от съставката. Изследването е публикувано в журнала Current Biology. Проф. Франсис Ратниекс от Университета в Съсекс обяснява, че според предишни проучвания кофеинът усилва спомените за местоположението на цветята. “Затова хората смятаха, че това влияе на начина, по който (пчелите) възприемат нектара”, посочва изследователят. За да разбере, дали това е така, екипът, чийто старши член е проф. Ратниекс, е конструирал две изкуствени цветя-хранилки за пчели. Едното е съдържало захарен нектар без кофеин, а другото – нектар с кофеин в концентрацията, обичайна за повечето растения. За да запише поведението на всяка една пчела, екипът е залепил малки идентификационни номера на гръбчетата на насекомите.
Пчелите са се връщали при съдържащото кофеин цвете по-бързо, извършвайки по-голям брой курсове за събиране на храна, но най-впечатляващото откритие е било, че кофеинът кара пчелите да танцуват повече. След посещение до нектара с кофеин, медоносните пчели са били значително по-склонни да изпълнят танца си – серия от движения, чрез които съобщават местоположението на хранителен източник на другите пчели. Танцувайки, обяснява проф. Ратниекс, “те общуват – хей, намерили сме храна. По-голямата част от пчелите не танцуват – правят го, само когато са намерили особено хубаво място.”
Оказва се, че кофеинът въздейства върху пчелите подобно на наркотик, карайки ги да се държат така, сякаш са намерили източник на богат на захар нектар с високо качество. “Вероятно за растението е по-лесно да произведе малко количество кофеин, отколкото голямо количество захар.”
Д-р Маргарет Кувилон, ръководител на изследването, посочва, че последващите ефекти върху пчелите са били изненадващи. Медоносните насекоми са продължили да посещават съдържащото кофеин цвете, дълго време след като вече е било празно. “Ефектът от тричасовото преживяване, (предизвикано от кофеина) продължи дни наред,” изтъква тя. По думите на Д-р Кувилон традиционното схващане за опрашването е, че това е връзка на взаимност, при която опрашителят получава възнаграждение от растението. Новите открития обаче показват, че може да съществува и конфликт. “Разбрахме, че има ситуации, при които растението си извоюва по-изгодно положение чрез действие, подобно на дрогиране,“ отбелязва д-р Кувилон.
Киселите краставички, чушките и карфиолът често присъстват на трапезата през зимните месеци. Ако сте любител…
Както е известно най-важният момент при приготвянето на кисело зеле е стопирането на ферментацията или…
Стана ясно, че заради основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е…
Автентичното ДПС изразяваме готовност за диалогичност и конструктивен подход с другите политически субекти. Бихме подкрепили…
Както е известно по нашите географски ширини дойде времето за смяната на автомобилните гуми. С…
Едно от най-вкусните неща на трапезата е баницата. Това е рецепта, която ще се помни…
Leave a Comment