Дамян Дамянов
Текстовете на Христо Ботев и Иван Вазов няма да бъдат пипани в учебния план. Това заяви министърът на образованието Тодор Танев, предаде БГНЕС.
Танев подчерта, че те не са просто автори, както Конституцията не е просто текст. “Не казвам, че са сакрални, но са изграждащи нацията исторически фигури”, заяви той. Според него трябва да се прегледат учебните планове.
Въпросът е какво и колко да бъде променено. Учебното съдържание ще бъде обсъждано, когато се правят учебни стандарти по Български език и литература. Паниката според него идва от там, че в миналите години е имало “окастряне” на двама автори, което според него е престъпно.
За „дървените философи“, които са искали въпросната промяна, Танев заяви, че има много родители, които той може да събере пред министерството, които настояват да не се променя програмата.
“Някой ден аз няма да бъда министър. Искам за следващия министър да се окаже костелива ядка мърдането в тази посока. Да не смеят да правят повече експерименти с „бъдещността” на българската нация”, отбеляза образователният министър.
Той засегна и темата за слагането на пределна цена на учебниците, като посочи, че се работи в момента по този въпрос. Водят се разговори учебниците да имат корична цена – максимална цена, за да се намали максимално търговската част. “Искам да изгоним по старо правило търговците от храма на образованието”, каза той. В това начинание Танев не се чувства сам, а част от малцинство, което обаче също може да направи реформа.
Танев обясни, че след като приключи приоритетната работа за повишаване на заплатите на учителите, МОН ще се фокусира върху материалната база в училищата, която трябва да бъде подобрена. Той каза и че относно хигиената в санитарните възли в училищата е важно ако се правят законодателни промени, те да бъдат по линия на Министерство на здравеопазването.
Танев посочи също, че се въвежда днес и пилотно външно оценяване за четивна грамотност в 280 училища, като идеята е много бързо да се увеличи броят на училищата, които ще минат под това оценяване, защото тази практика е била успешна в Западна Европа.
За усвояването на евросредства за наука и образование Танев каза, че бързо се преодолява скептицизмът за усвояването на тези средства. По програмата ще бъдат усвоени 350 млн. лв. за научни изследвания, 6 млн. лв. отиват за подпомагане на докторанти, а други 10 млн. лв. за ученически практики. До края на тази година ще започне работата и по осем проекта за 266 млн. лв., които са за висшето и средно образование, както и за включване на уязвими групи в образователната система.
Общо 9 операции на обща стойност 424.5 млн. лв. са предложени за обсъждане от Комитета за наблюдение на ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”.
Вицепремиерът Томислав Дончев, който също беше на заседанието коментира, че в момента най-важно е да се работи синхронизирано между това, което трябва да се свърши и финансовите параметри на програмата. “Необходима е координация с всички други финансови инструменти”, допълни той.
