Варненска опера представя „Българи от старо време“, премиера 2 март

Хубаво е да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите

Пламен Георгиев за своя Хаджи Генчо, сватбите и хумора

Интервю на Виолета Тончева с актьора от Варненския драматичен театър преди дебюта му в ролята на Хаджи Генчо от оперетата „Българи от старо време”, постановка на Държавна опера Варна, посветена на Националния празник

2 март, 19.00

Сближи ли се вече с Хаджи Генчо?

Да, да, сближих се и още как. Моят герой Хаджи Генчо е доста известна личност, но аз се надявам да го направя още по-известен J. Ходил на поклонение в Йерусалим и станал хаджия, той смята, че всичко знае, макар че като килиен учител методът му на обучение май се изчерпва само с бастуна. Освен това е завистлив, лаком и хитър, мисли постоянно за изгодата си, все гледа нещо „да прелапа” и разтакава кандармите около годежа със стратегическата цел да изпие колкото може повече оки вино на бъдещия си сват. Как да не харесаш такъв човек J

Хаджи Генчо български патент ли е?

Едва ли е български патент, но хаджигенчовци много често се срещат у нас, доста устойчив тип са.

Дали все пак не изпитваме носталгия по „тежките сватби” от онова време…

Зависи. Ако тряба да правя паралел – някога родителите са обявявали пред сватбарите кой какво дарява на децата си, това е било тяхната гордост. То и сега даряваме, но не е толкова видно какво. Някога всички сватби са ставали по един и същ начин, в духа на фолклорната традиция, днес са модни сватбените агенции по американски модел. Сред тях обаче се срещат и такива, които предлагат  в офертата си сватбена церемония в духа на Българското възраждане, с автентични национални носии и това е начин да изразиш патриотизма си. Така че избор днес има, но май сватбите не са ни достатъчно…

Играеш, освен на сцената на Драматичния театър и в оперетите „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, а ето сега и в „Българи от старо време”. Смяната на жанра очевидно ти допада.

Така е. Играя с огромно удоволствие в „Българи от старо време”, защото ми допада хуморът в пиесата, а и хуморът на режисьора Ники Априлов, който е неизчерпаем източник на все нови и нови хрумвания. След „Царицата на чардаша” работя сега за втори път с него. Също така ми е изключително приятно, че в тази постановка си партнирам със Стефан Рядков като Дядо Либен. Не го смятам за „бяла мечка”, макар че той играе тази роля на много места в България. Стефан е прекрасен комедиен актьор и чудесен партньор на сцената, не е актьор-егоист, а актьор-приятел.

Може ли да се играе чувство за хумор, ако го нямаш?

Чувството за хумор или го носиш в себе си или не. Това винаги ще личи в ролята. Но по принцип е хубаво да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите. Колкото повече усмивки, толкова повече доброта!

Да го приемем като пожелание за Националния празник…

Да!