Параванът „Фонд Култура“ Варна – Част 2

Кой какво „лапа“ и защо медиите и институциите мълчат?

ПРАВИЛАТА

–   В регламента на Фонда няма възможност да обжалваш, протестираш и пр., дори когато ти дават под 30% от исканата (аргументирано!) сума (не правете и опит – всички досегашни са удряли на камък);

• Чл. 29, т. 2 – повече от странно е изискването кандидатът да си прави вътрешен мониторинг, и дори да пише „вътрешномониторингов отчет“ (пълна шизофрения: докато ИЗПЪЛНЯВАШ проекта си, го НАБЛЮДАВАШ отстранено и „обективно“!), а „работата“ на Комисията за мониторинг се оказва не да „мониторингува“, а да „обобщава“ самоотчетите на клетите артисти и продуценти, та да си напише после някое пишман девойче магистратурата във ВСУ…; т. 6 и 8 на същия член се припокриват като смисъл, т.е. едната точка е излишна;
• Чл. 32 (2) – какво значи „самоучастието на изпълнителя“ (каква небивалица!), не може ли да се каже просто „делът самофинансиране“? Всъщност по отношение фразирането в регламента има бая куриози: алинеи 4 и 6 към чл. 7 са формулирани дебилно, съответно „Мандатът на членовете на Експертния съвет по чл. 7, ал. 3, т. 1 (такава точка няма – б.а.) е една календарна година, считано от избора на сесия на Общинския съвет“ и „Решенията на Експертния съвет се вземат с квалифицирано мнозинство – повече от половината от общия брой на Експертната комисия от членовете й“ (най-малкият проблем тук е, че във втората част на втората алинея вместо Съвет е казано Комисия – по-ужасна е смисловата бъркоч); в абзаците „Допустими кандидати“ от Насоките след думата „читалища“ вместо запетая има едно несмислено „и“, което напълно обърква мозъка; обхватът навсякъде е „територията на града“ – а Фондът е общински!; появилата се през 2015 г. и все още валидна задача в Правилника (чл. 2, ал. 2, т. 12), а именно Културни събития с изявени характеристики, отговарящи на актуалните обществени потребности на гражданите на града („граждани на града“ е бисер!) в сферата на духовния живот, е разтеглива формулировка, която трудно би смлял дори Соломон…

 

СТАТИСТИКАТА НЕ ЛЪЖЕ…

Мразя цифрите, но често те са по-красноречиви от думите. Да вземем само първия транш през 2015 година:

Изключенията, при които беше дадена пълната пожелана сума, бяха дивна рядкост – 7 от 56, като от тези 7 само Театралният фестивал бе с дебела финансова „подплата“ – 90 000 лв. Ако не вкараме в сметката тези седем „облагодетелствани“ кандидати, излиза, че осреднено, бюджетните разчети на всички проекти са окастрени горе-долу наполовина. Но и това е твърде „фризьорско“ обобщение. Имаше проекти, чиито суми бяха орязани с донейде приемливите десетина-петнайсет процента, и проекти, които бяха разстреляни от упор, сиреч уж им бяха дадени средства, но толкова, че да не могат да бъдат осъществени. Това е убийство иззад паравана „Правилник/Експертен съвет на Фонд „Култура“. Така се осакатяват „неприятелите“ (кавичките са само от прекалена възпитаност) на Даниела Димова и сие. Защото е ясно като бял боб, че все още тя е тамадата около не-кръглата маса на Великия експертен съвет (ВЕС).

 

БЕГЪЛ СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ

Унизително е, че пренебрегнатите (подЦЕНенИте) проекти са напълно съизмерими, и дори „кръвно сродни“ с други подобни проекти, на които са отпускани значителни суми. Най-крещящият пример е с фестивала „Откритие“, който тази, 2016-а, има 25-годишнина, уникален е за България и е със сигурност най-популяризираното/отразявано варненско културно събитие у нас и по света. Първо, абсолютно неправомерно, без дори да бъде уведомен продуцентът на фестивала Доно Цветков, миналата година проектът му бе „транспониран“ от Направление 1.1 в Направление 1.2. Причината е явна и за слепите: максималната сума по Направление 1.1 бе 90 000 лв., а по 1.2 – 60 000 лв. По този начин от поисканите 86 600 лв. Доно получи… „повече от половината от възможното“: 35 000 – какво „щедро“ жури! ВЕС, който бе практически същият като през 2014-а, сам си зашлеви шамар: защото през предходната година същите „спецове“, водени от същите „обективни и справедливи“ (и неизвестни…) критерии облажиха „Откритие“ с 60 000 лв. Щом тези чутовни експерти всяка година си отвинтват главите и стандартите, неустойчиви в преценките си като дементни старци, те трябва да бъдат лекувани от остра амнезия. ВЕС няма как да обясни защо дава повече пари за Европейския музикален фестивал (през 2016 г. – 40 000 от възможните 60 000 лв. – б.а.), който е един прост пренос на продуцирано в София събитие върху варненска територия, при това – „достъпен“ с билети, които стигат до 80 лева единият (най-скъпият билет за „Откритие“ е удрял таван от 12 лева – както се казва, познайте разликите в двата пейзажа!). Подобен „пренос“ е и София филм фест (подкрепен сега със 17 000 от максималните 30 000 лв.), но там поне билетите са с напълно приемливи цени. В типовите таблици за бюджетите има редче за „продажба на билети“, но то е към перо „Собствени приходи“ и доколкото това перо може да не надхвърля 20% (самофинансирането за 2015 г.), а приходите от билети да са, да кажем, 40%, няма проблем спокойно да си гушнете половината приходи от билети в джоба.

Да не вземете да помислите, че е само Доно…! Сакън, ВЕС здраво се старае да няма „обидени“ и да прегазва всички неудобни по гореописания „гарнизоннострелбищен“ начин. На НЧ „Христо Ботев – 1928“ от поисканите за фестивала на етносите 11 980 лв. през 2015-а бяха дадени… 3000 лв. А от разчетените 13 500 лв. за дигитализиране на архивните материали на Първа мъжка и Първа езикова гимназия ВЕС „осени“ настоятелството на днешното училище с… 2000 лв.…

В ущърб на варненските културни дейци твърде много софийски мющериии се облажват с варненски общински пари – но варненски продуценти няма как да кандидатстват за столично финансиране: „паритет“, а!?… Но какво се чудим! Същите видни съчинители на Фонд „Култура“ дариха изготвянето на културната стратегия на родния си град на софийска фирма! И принизиха творците на Варна. Всъщност… най-вече – себе си.

Пиянството на Варненската община личи по клатушкащите се критерии за качеството на културния продукт и е време някои хора да влязат в отрезвителното на Бюрото по труда.

 

ПРИНУДИТЕЛНА РЕТОРИКА

Тук възниква един много парлив (и както обикновено – реторичен) въпрос:

Как така членове на ВЕС лобират за свои проекти и за какъв чеп е тогава чл. 17, ал. 1, т. 7 от Правилника на Фонда?

Ето малко примери в отговор:

– Христо Дипчиков. На този мнимо-псведо-квази-лъже-музикант бе поверено да оценява проектите в сферата на музиката, но се чу, че се е произнасял и по темата „Литературни фестивали“ и по други теми като вещ пенкилер и всезнаец. В стопроцентов конфликт на интереси обаче през миналия сезон бе защитен проектът на повереното му училище (а през тазгодишния първи транш – ТРИ проекта, за които ВЕС му харизва 7500 лв.!!). За такива, ако беше жив, днес Паисий би се провикнал: „О хитроумний иуроде,поради что се срамиш да се наречеш фарисеин?“.

– Борислав Дряновски. Той пък си лобира за собствената поредица сборници от безкрайния цикъл „История на Варна“. В същото време ВЕС упорито и очевидно – предумишлено, спира с методичен инат отпечатването на втория том от АртЕнциклопедията на Издателство МС (Петър и Кирил Тодорови), което е пълен абсурд – първият том излезе още преди три години, половината варненски творци (с инициали на фамилиите си от А до Л) са описани в това издание тип „Кой кой е във варненската култура“, а останалите чакат „вятъра на промяната“, който духа в главицата на ДД и само ги отвява към следващата безнадеждна година. Вместо това пък ВЕС с лишна щедрост черпи, макар и със скромните 2000 лв., едно РУСЕНСКО рок сдружение да си издаде помагало за китаристи (!?).И още: с нагла беззаконност системно финансира престъпното списание „Простори 61“, след като Петър Тодоров поне три пъти досега е депозирал в Община Варна удостоверението си от Патентното ведомство на Република България, че е притежател на марката „Списание „Простори“! Глас в пустиня, каквато пустиня е цялата администрация на варненската културна провинция.

Любопитен е случаят с Дарин Сотиров и неговата Школа „Дедал“. Изглежда, за да хвърлят прах в очите на брат му Ламбрин, който е председател на Обществения съвет за култура, нему (Дарину) през 2015 г. бяха одобрени за финансиране и двата кандидатстващи проекта. Не стига това, ами Общинският съвет гласува отделно още финансов ресурс за издръжка на школата. Дарин се върти с проектчета и в друга една общинска дирекция, че и в една американска фондация. Все за същото…

 

КРАТКА ОТБИВКА ПРЕДИ ФИНАЛА

Будят крайно недоумение отказите при първия транш през 2015-а. Защо тези здрав(омислещ)и гурута от ВЕС не подадоха ръка на инвалидите от „Вижън“? Защо не харесаха идеята за балкански филмов и телевизионен фест за деца и юноши? Или за книга на световен авторитет, посветена на Битката на народите? Или любопитното надникване в урбанизма на ромските махали? Ами честването на четвърт век от създаването на варненския Клуб ЮНЕСКО – нима не заслужаваше подкрепа!?

Разбира се, трудно е да се съди само по наименованието на един проект. Напълно е възможно, въпреки добрата идея, „разписването“ на проекта да е халтаво. Възможен е отказ и по невидими с просто око, специфични причини: дори със съображението, че проектът може да се финансира по друг начин или от друга дирекция. Точно затова са нужни протоколи, нужно е оценителите да аргументират преценките си и т.н. Е, има ли протокол, та да се види кой какви небивалици е млял? Или поне записани доводи за отказа да се финансира даден проект? (Макар аз лично да съм разколебана дали това няма само да затлачи още нещата: думите често са хлъзгави: всеки отхвърлен може да се хване за някоя запетайка – така че необоримото формулиране на отказ или на бюджетно редуциране е почти мисия невъзможна. Световните журита, например в Кан, обосновават с едно изречение само своя избор на победител. Но за подобно процедиране има предусловие: да вярвате в професионалната преценка на журито… което не може да се каже за ВЕС – ама хич!)

 

ПИТАНКА

Кой ли вече не се пита: Защо ни е този Обществен съвет по култура – и той ли е само параван, че нещо се консолидира около общи ценности и принципи (присъствах на негови заседания два пъти само за да се убедя грозно, че е предизборна кметска PR акция – и тъкмо затова не е свикван вече две години!!)? Не е ли безмозъчна пиеса ПК „КДР“ да пренебрегне предложения от съвета за музикален оценител Нелко Коларов и да предпочете (повторно, че и „потретно“) Дипчиков – ами че това е все едно да предпочетеш ръждясало тенеке пред Рогозенското съкровище! Вярно е, че този съвет е със статут на консултативен орган, но как досега ни един негов консулт или сигнал не отекна в пространството на общинската администрация и не доведе до някакво помръдване от тресавището?

Както е казано (сякаш от „трегерите“ на варненската култура): Ние не сторваме нищо велико, но обезценяваме всичко, което е смятано за велико. [Може да смените „велико“ с по-скромен епитет: „красиво“, „доказано“, „качествено“ и т.н. Но от това едва ли ще ни стане по-леко, клети варненски творци! (Защото от много време ние сме просто скоби в скоби.)]

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ-ИЗВОД

В редактираните през 2015 г. версии на Насоките и Правилника на Фонд „Култура“ имаше много, но НЕсъщностни промени, макар повечето да бяха разумни и да внасяха известно повърхностно подобрение.

Например в Насоките прочетохме ново Въведение и преформулиране на Мисията, наложено от факта, че Варна не стана Европейска столица на културата (което не пречи вече година и нещо в сайта на културната дирекция да си дреме линкът КАНДИДАТУРА НА ВАРНА ЗА ЕСК!); в тази нова формулировка все още я има странната фраза, че фондът „предоставя широк спектър от финансови инструменти“ – вероятно преписана. Интересно, де е тоя „широк спектър“, след като финансовият инструментариум се свежда до простата схема „кандидатствам – одобряват ме – дават ми пари – отчитам се“? И тя се отнася за всички проекти по всички направления. Една-единствена и всеобща.

Отново не се състоя истински дебат.

Тази година също нанесоха нов руж по бузите на регламента на Фонда. На 9 декември 2016 г. ПК „КДР“ в края на заседанието си гласува поредните козметични промени.

С Правилника нещата се развиха благоприятно след намесата на един от членовете на комисията. Отпадна безумното предложение в чл. 23 (6) да няма възможност за поправяне на грешки в проектите, макар че срокът бе съкратен от пет на три дена. По чл. 24 (3) фаталният процент точки на предварителните оценители падна на 30%.

Промените в Насоките обаче бяха приети одма. А това е пагубно недомислие.

За направление „Фестивали и конкурси“ вече се иска 40% самофинансиране (досега максимумът беше 20%), с изключение на фестивали и конкурси с до 10 издания (30%) и на нови (10%). Тук логиката е направо с главата надолу: вместо да се подкрепят повече доказаните, ще се подкрепят новите, сиреч рисковите, които може да се окажат провал (в същото време възлюбени общински фестивали, тъкмо защото са традиционни, доказани и устойчиви във времето, се финансират със 100%!).

За другите направления и поднаправления, без 4.1. (Публики): Културно-историческо наследство (10%), процентът е 30%; т.е. с изключение на три поднаправления, всички останали са притиснати в ъгъла с вдигнати проценти за самофинансиране; нелепото е, че колкото по-голяма е абсолютната сума за един проект, толкова по-голям е и процентът: отново антилогика, защото ако един проект иска бюджет от 5000 лв., заявителят му някак може и да смогне да намери 30% лични приходи (1500 лв.), но ако се нуждае от 100 000 лв., как ще си набави собствени 40% (40 000 лв.)!?

Нещо повече: ВЕС, като не броим редките случаи на захранени „свои“ хора, никога не дава 100% от исканата за осъществяването на даден проект сума; понякога харизва 40 на сто от нужното. И ето ви сметка: ако са ви реално необходими 140 000 лв., а ви дадат само 40 000 лв. от поисканите 100 000 (защото 40% отгоре, или 40 000 лв., от 140-те хиляди вие залагате, тъй да се каже, наум в бюджета за задължителното самофинансиране), всъщност ще трябва да осигурите „самофинансиране“ в размер на 100 000 лв., за да се случи събитието ви, като от тях 16 000 лв. (40% от гласуваната ви сума) са си „задължителни“ според Насоките, а останалите 84 000 лв. ще са от перо „Няма как“, или „Отнемайкъде“. С една дума – Общината ще ви обрече на предрешен фалит. Точно по тази причина, макар и при 20% задължително самофинансиране миналата година, НЧ „Васил Левски“ се отказа да прави традиционния фестивал „Море и спомени“, което не попречи на слепите европейски чиновници да връчат на вече несъществуващото събитие измисления си „лейбъл“… (Тази година читалището отново е решено да се откаже. В същото време Сдружение „Артцентрик“ получава за проекта си „Корените на Европа“ – който може и да е стойностен, но е все пак дебютен и следователно труден за прогнозиране, – 12 000 от максималните 15 000 лв. Халал да са им и дано проектът има сполука.)

Тези промени, ведно с досегашните неблагополучия, са поредният прът в колелото на варненската култура.

Едва на 12 март ВЕС се събра за окончателно решение по първия транш през тази година (с огромно закъснение… „по обективни причини“…). На Доно Цветков дават още по-малко от миналата година: 30 000 лв. общински „кетъринг“, за да си отпразнува юбилея. Отново Дипчиков гъгна „опорните точки“ против фестивала „Откритие“. Простият просветен уредник разжалва вицепрезидента на Световната организация на поп фестивалите! Не е никак смешно. Тук възниква следният безумен (пореден безумен) казус: защо са изобщо тези диференцирани лимити?!! За параван, е абсолютно почтеният отговор. Не би ли трябвало в Насоките да има не само ДО колко пари може да се дадат на проект, а и ОТ колко нагоре (например: не по-малко от половината от лимитирания максимум), иначе за фестивал, на който се полагат 110 000 лв., съвсем законосъобразно може да се гласуват… 2 лв.!!

В подобни ситуации пълният отказ е за предпочитане пред унижението.

Официалното публикуване на одобрените проекти по Фонд „Култура“ – първи транш, пък се случи едва на 24 март!… Интересно, преди това вече вървеше осъществяването на поне четири от проектите – как се подписват договорите, как се разплаща Общината!?! Абсолютно нарушение на Правилника!

… Наглостта на сътворителите и деятелите на Фонд „Култура“ е плод на престъпна безнаказаност, най-вече – защото самите автори на тези регламенти най-нехайно ги неглижират, тъпчат и прекрачват когато и както им скимне: нали не сте забравили, че през 2014 г. след първото класиране последва второ, очебийно незаконно според тогавашния регламент, а после се натъкми и своеобразно трето класиране на проекти, които се внасяха директно в ПК „КДР“ и им се гласува финансиране!

Какво ли още ни чака?! Гарантирам – нищо хубаво.

Варненската община пак ще е тъжният рекордьор, който дава за култура най-малък процент от общия си бюджет (това може да се докаже статистически, макар че не е най-главното; главното е как се разпределя този бюджет, сиреч за какво се харчи). Още по-зле: голяма част от този най-малък ресурс пак ще отиде за гламави щуротии или за знайни и незнайни „свои“ хора. Пак ще си плюят на физиономията (на собствените си решения) членовете и на ПК, и на целия Общински съвет: ето, в бюджета пак всекигодно и угодно присъства Международният майски хоров конкурс, макар и с (уж) редуцирано финансиране, безконкурсно, след като има протокол от заседание на ПК „КДР“ от февруари 2013 г., в който е „освидетелстван“ консенсус в комисията, този конкурс да се редува с варненски рок фест през година; след като няма данни Общинският съвет на Варна да е гласувал Статут на същия този уж „общински“ ММХК (както и на Фолклорния) и да е приемал решение конкурсът да е ежегоден (което не му пречеше да е такъв пет-шест години, а и сега). Варна хвърля от най-ниския в страната бюджет за култура минимум 300 000 лв. годишно за варненското хорово изкуство, абсолютно гарантирано – и дребни левчета за варненските поп и рок музиканти. А сетне в „уставите“ на Фонд „Култура“ – обект на този анализ, лицемерно ще ни говорят за „принцип на равнопоставеността“!

Но защо да дирим правда там, където има брадва!…

 

ПОСЛЕПИС

Често ме наричат „наивничка“. Дали? Съвсем наясно съм, че от подобни писания няма никаква полза. Защото Варна е сякаш обречена: пак й наложиха поредната папеса на трона на културата. Мижавото сопрано има покровителството на такива височайши сили в ГЕРБ, че нищо не може да разклати агресивната простотия и поквара на тази ГЕРБова марка ХХХ. Достатъчно е да си спомним как завърши проверката за начина и средствата, с които ДД си построи луксозната резиденция.

Но да, наивно все още смятам, че е добре да се знае истината и че знанието е сила, която ни прави по-свободни. Макар че според Библията носи и печал.

По-добре печал, отколкото тъпо безразличие.

 

Светла Кресненска

(автор на „50 тегела на Кант“)