Съдебни новини: За загубен багаж превозвачът дължи до 800 евро обезщетение

 „Преди седмица ми се наложи да пътувам със самолет от Германия до България. При пристигането си установих, че част от багажа ми го няма. Мога ли да търся обезщетение?  Как да се защитя?“ – въпрос на Е. Ковачев от Пловдив.

Когато багажът е регистриран, превозвачът носи отговорност, освен ако няма вина за вредата, тъй като багажът е бил предварително повреден. Монреалската конвенция признава правото на обезщетение и относно лични вещи на пътниците и багаж, който не е регистриран. В този случай обаче превозвачът е отговорен само ако вредата е възникнала по негова вина или по вина на негови служители или агенти. Авиокомпанията има възможност да се освободи изцяло или частично от отговорност, ако докаже, че вредата е причинена от пътника или че за нея е допринесла неговата небрежност, друго неправилно действие или бездействие.

  Въздушният превозвач е отговорен за вреди, понесени в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, но само при условие, че събитието, довело до вредата, е възникнало на борда на самолета или по време, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция) авиокомпанията не отговаря единствено в случай, че вредата е възникнала поради присъщ на багажа дефект, качество или недостатък.

Важно е да се знае, че получаването на регистриран багаж от пътника, без да бъде отправена жалба до превозвача, представлява доказателство до доказване на противното: багажът е бил доставен в добро състояние. За да може да се възползва от правата, които му предоставя Монреалската конвенция, пътникът следва да подаде жалба не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистрирания багаж. В случай на закъснение на багажа жалбата трябва да бъде подадена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен на пътника. Правото на търси обезщетение се погасява, ако пътникът не подаде жалба или иск в рамките на 2 години от датата на пристигането си в желаната дестинация.

Монреалската конвенция дава право на потребителя да избере къде да заведе дело за обезщетение – било пред съда по постоянно седалище на превозвача или по неговото основно място на дейност или пред съда в държавата на пристигане. Тогава, когато договорът за превоз е бил сключен с един превозвач, но се изпълнява от друга авиокомпания, отговорността се търси от този превозвач, с който е сключен договорът.

Обезщетението, което може да изисква пътникът за изгубен, повреден или закъснял багаж, е ограничено до 1 000 специални права на тираж (СПТ). СТП е специална безналична валута на Междуародния валутен фонд, с която Монреалската конвенция определя лимита на обезщетенията. В момента 1 000 СТП имат стойност на около 800 евро.

Всеки пътник може да поиска по-високи граници на отговорността за превозвача. Това става чрез подаване на специална декларация най-късно в момента на регистрирането на багажа, като се заплаща и допълнителна такса. Монреалската конвенция не въвежда бланка за специалната декларация. Всяка авиокомпания изготвя своя собствена.

При увеличаване на лимита на отговорността превозвачът следва да заплати обезщетение, което не надвишава декларираната сума. Авиокомпанията може да се освободи от тази завишена отговорност, ако докаже, че сумата надхвърля действителната вреда за пътника от липсващия багаж.

Въпреки правата на пътниците по Монреалската конвенция Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, както и Европейският потребителски център препоръчват сключването на допълнителна застраховка на багажа.

Източник: Де факто легал