Дамян Дамянов
София, Варна, Бургас и Пловдив са четирите града у нас, които формират близо 70% от обема жилищно строителство в България. Общо за четирите града 2 440 000 м² са в строеж или приблизително 21 000 апартамента.
Данните представи инж. Пламен Андреев, управляващ партньор на голям строителен холдинг, в интервю за Bloomberg TV. Анализът се базира на засичане на наличната публична информация за текущи строителни проекти, съпоставена с публикуваната на сайтовете на агенции за имоти. Макар и данните да са с известно приближение, те дават сравнително коректни данни за състоянието на пазара на жилища в София, Варна, Бургас и Пловдив.
София: Жилищните обекти в строеж в София са около 1,46 млн. кв.м или около 13 400 апратамента. В разгънатата застроена площ се отчита наличието на подземни паркинги, изискуеми по закон и наличието на места на търговски обекти в сградите. Обектите в проектна фаза в столицата са приблизително 450 000 кв.м.
Варна: 347 000 кв.м. са жилищата в строеж във Варна, включително и „Св. Константин и Елена“ или близо 3 300 апартамента. Има около 400 завършени, но нереализирани на пазара жилища и обекти, които предстоят да стартират или са в предпроектна фаза за 180 000 кв.м.
Пловдив е изненадата на пазара на жилищно строителство, посочи Андреев и допълни, че град, в който дълго време е нямало нови проекти, в момента разполага с 495 000 кв.м. жилища в строеж или 4 000 апартамента.
Бургас е с най-малък обем на жилищно строителство, но само в челната четворка. Поморие, Слънчев бряг до Свети Влас и Сарафово са фактори, които пряко се отразяват на сектора в града и там жилищната площ в строеж е в размер на 138 000 кв.м. или приблизително 1000 апартамента.
Според Андреев държавната администрация може да подкрепи строителния бранш ако създаде Единна регистрационна система на строителните проекти. Общините разполагат с всички необходими данни – бруто РЗП в т.ч. подземно и надземно, функционално разпределение на площите, брой жилища, парко места и т.н.По този начин системата би функционирала като индикатор за бизнеса и предпоставка за саморегулиране на предприемаческата активност. Подобна реално функционираща система би превантирала евентуален строителен балон, какъвто се случи в годините след началото на финансовата криза.
