Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България.
Освен това той е вторият най-голям изследователски център в България, след БАН.
Според световната класация на университетите към 2013-та година той заема 610 място в света и 240 в цяла Европа. Той е създаден на 1-ви октомври 1888 г. като Висш педагогически курс.
Централното крило на сградата на СУ е построено с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви на стойност около 6 милиона златни лева, чиито скулптури красят фасадата ѝ. През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии.
Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София.
Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.
На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.
На 29-ти януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски.
През 1904 г. е преименуван на университет. 1888 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България.
Освен това той е вторият най-голям изследователски център в България, след БАН. Според световната класация на университетите към 2013 година той заема 610 място в света и 240 в цяла Европа. Той е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс.
Централното крило на сградата на СУ е построено с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви на стойност около 6 милиона златни лева, чиито скулптури красят фасадата ѝ. През 1880 г.
Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии.
Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.
На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.
На 29-ти януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.
Източник: Уикипедия
*******
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
