Редакция "Нова Варна"
7 ноември 1978 година. Димитровден по стар стил. Хиляди са пристигнали във варненското село Гебедже – днешния град Белослав, на събор.
Хората се веселят цял ден, когато малко преди 18 часа, стотици тръгват към жп гарата, за да хванат последния влак за Варна. За да стигнат до нея обаче, трябва да минат през дългия 150 метра понтонен мост над дълбокия канал, свързващ Варненското и Белославското езеро. Или да чакат ферибота, припомня Dir.bg.
Заради изграждането на заводите в Девня и необходимостта кораби да могат да плават до тях, съществуващият дотогава канал трябвало да бъде разширен, а старият каменен мост в Белослав бил разрушен. На негово място бил изграден понтонният – само „временно“, докато тръгне ферибот. Но дори след като ферибот вече имало, „временният“ понтонен мост не бил премахнат.
Така във фаталната вечер пред понтона в Белослав се струпва тълпа, сред която много млади семейства с малки деца. Точно в този момент двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, за да премине танкерът „Въча“. След затварянето му, понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато е бил атакуван от тълпата.
Нито охраната, нито спуснатата бариера спрели напиращите да преминат по плаващата пътека, за да хванат влака, който в този момент влиза в жп гарата. Никой не обръща внимание и на табелите на понтона, че конструкцията е предназначена за единично преминаване и в двете посоки.
Понтонният мост се отваря от катер с двама морски старшини Снимка: Архив 150-метровият мост се накланя и се преобръща, затискайки десетки в ледените води на канала. Понтонът има перила с предпазни мрежи, които след обръщането хващат в капан много хора. Детска количка с бебе плувала във водите на канала.
„Писъци, викове…бреговете от двете страни почерняха от хора. Хаосът беше пълен, всеки търсеше близките си. А навън вече беше тъмно…Аз живеех наблизо. Като чух, хукнах навън да търся внуците на мои близки. Момченце и момиченце. Тичах, виках…Не успях да ги намеря, но те, слава богу, оцеляха…Огромна мъка беше“, спомня си през сълзи Стефан Стефанов, който става очевидец на трагедията. На единия бряг със семейството си тогава е и 30-годишният варненец Добри Динев. Плувен маратонец, по-късно той записва купища рекорди. Включително и 6 за Книгата за рекордите на Гинес. „Колебанието му трае само секунда.
Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на съпругата си, скача в ледената вода. Голяма част от хората не могат да плуват. Има много деца. Добри започва от тях. Първите, които изважда на брега, са момиченце и момченце, които се държат геройски за обърналия се понтон.
Връща се отново и отново,и отново. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна смърт“, разказва журналистката Василена Матакева след кончината на Динев през 2015 г.
По думите й, на въпрос защо е скочил във водата и мислил ли е за собствените си деца, Добри отвръща: „Хората се давеха. Аз бях там, не можех да ги оставя.“ В спасителната операция се включват катери и десетки водолази. Два дни те вадят труповете от водата. „За да може да съберем труповете на всички хора, се налагаше да създам специален план. Предоставени ми бяха два 100-тонни плаващи крана – „Гигант“ и „Антей“, които застанаха от двете страни на мястото, където беше понтонът. По дъното между крановете се разстелиха направляващи проволки, а по тяхното направление се движеха редица от водолази, опипвайки всяка педя за откриване на трупове. Преди това водолазите извадиха телата на останалите под пътеката хора.
След няколкократно претърсване, на брега от южната страна, събрахме общо 63 трупа и на втория ден още два, отнесени по-настрани от лобното място“, казва капитан Никифор Герчев, който тогава е началник на морския Аварийно-спасителен отряд. Според официалната информация, загиналите в Белослав са 65, сред които много деца.
Най-малката жертва е 4-годишният Свилен Стоянов. Очевидци на трагедията обаче и до днес твърдят, че удавените са много повече. По дело №142/1978 г., гледано при закрити врата, Варненският окръжен съд осъжда на по 3 г. затвор морските старшини, отворили понтонния мост, за да премине танкерът.
Според началника на морския Аварийно-спасителен отряд капитан Никифор Герчев обаче истинските виновници са местните общински големци, които не са премахнали понтона, въпреки че вече е имало ферибот, който пътувал между двата бряга.
Днес за трагедията в Белослав напомня паметник на южния пристан на ферибота.
*******
Реклама: 
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
