От бълбукащите горещи извори на Йелоустоун до ултрастерилните помещения, използвани за изграждането на космически кораби, на Земята едва ли има място, където животът по някакъв начин не е успял да оцелее и дори да процъфтява. Дори по стените на аварирал ядрен реактор, все още греещи от радиация, растат необичайна група гъби, пише БГНЕС.
Всъщност известни видове гъби обитават изключително радиоактивната среда, възникнала в резултат на трагичната ядрена катастрофа в Чернобил през 1986 година. Като цяло учените са документирали около 200 вида от 98 рода гъби около руините на бившата атомна централа в Украйна.
Някои от тези гъби не само успяват да понесат високите нива на радиация, а част всъщност изяждат самата радиация. Известни като „черни гъби“ или радиотрофни гъби, тези няколко вида имат меланин – същият пигмент в човешката кожа, който помага за защита от ултравиолетово лъчение – което им позволява да превръщат гама-лъчението в химическа енергия за растеж. Смята се също така, че той предпазва от вредното излъчване.
„В много ядрени реактори радиоактивната вода е замърсена с меланотични организми с черна пигментация. Никой всъщност не знае какво, по дяволите, правят там“, заяви микробиологът Артуро Касадевал от Медицинския колеж на Алберт Айнщайн в Ню Йорк пред Scientific American през 2007г. Изследвания на Касадевал и неговия екип установяват, че гъбите, излъчващи радиация, открити в Чернобил – като Cladosporium sphaerospermum, Cryptococcus neoformans и Wangiella – са в състояние да издържат на йонизираща радиация приблизително 500 пъти по-висока от фоновите нива.
Освен това в действителност изглежда, че те растат по-бързо в присъствието на радиация. Други проучвания отбелязват как гъбите насочват спорите и хифите си към източника на радиация, сякаш посягат към храна. „След инцидента гъбите бяха първите организми, които се появиха и учените искаха да разберат как могат да процъфтяват в такава среда“, казва старши изследовател в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, която внимателно е проучила гъбите.
Разработил публикацията: Ивайла Андонова