Носителят на Нобелова награда гениален немски физик–теоретик, философ и писател Алберт Айнщайн е оставил ясни изисквания относно подхода към тялото му след неговата смърт.
Айнщайн не е искал тялото му да бъде полагано за отдаване на почит, нито мозъкът му да подлежи на каквито и да било изследвания. Затова настоява тленните му останки да бъдат кремирани и прахът му да бъде тайно разпръснат, за да се избегнат всякакви спекулации и посегателства върху него.
Когато здравето му рязко се влошава, той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Умира на 18 април 1955 година от аневризма на аортата в болница в Принстън. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 г., присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.
Томас Харви, патологът, отговорен за аутопсията на тялото, не се е съобразил с това желание на немския физик и открадва мозъка му. После нещата стават още по-странни. Когато близките на Айнщайн разбират това, неговият сън не предприема съдебни действия срещу патолога, а само настоява всички резултати да бъдат използвани само и единствено с научна цел. В резултат на това благоволение Харви продължава да държи мозъка на физика, разрязан собственоръчно от него на 170 парчета, в мазето си.
През 2005г., по случай 50-годишнината от смъртта на Айнщайн, патологът дава интервюта пред много медии, разкривайки повече подробности за периода, в който е изучавал мозъка на немския физик. Харви умира на 94 години на 5 април 2007 г. в Университетската болница в Принстън. Три години по-късно наследниците му даряват всички запазени частици и документи, свързани с изследванията му по мозъка на Айнщайн, на Националния музей по здраве и медицина в Силвър Спринг, Мериленд.
Няколко години по-късно част от дарените веществени доказателства са присвоени от музея „Мютер” във Филаделфия.
Източник: Обекти.бг
По публикацията работи: Ивайла Андонова