Редакция "Нова Варна"
Летописите за Събора в Каварна през годините сочат, че в първите дни на Освободителната война през 1878 година, каварненския съвет на старейшините взема решение града да има свой празник, предава Керанка Далакманска.
„Най- старите сведения за сборовете в Каварна ни отвеждат в епохата на Възраждането.По онова време се слага началото на нови обществени прояви, свързани различни професионални и национални празници какъвто е св.Кирил и Методий. През годините на турското робство каварненци организирали сбор с курбан на 11 май / ст.ст. – св. Кирил и Методий/ в местността „Коч-бунар“ едно от най-хубавите места с изворна вода“ – четем от страниците на в. „Музей“ бр. 10/38/ октомври 1996 г.
Но в същото време, на 11 май празнуват много селища в Добруджа, затова се взема решение празника на Каварна да е на личен ден Гергьовден. Ден, в който се почита Св.Вмчк. Георги като закрилник на българските войни, пазител на овчарите и пастирите, ден от който започва лятната стопанска година.Ден на гр. Каварна, чийто патрон е Светеца, носещ името на храма „Св.Вмчк Георги“повече от век и половина.
В далечните години той се празнувал три дни – на 6 май в града, на 7 май – в гората, на 8 май – на нос Калиакра. Много интересното забавление на 8 май са били парашутните скокове в морето пред н. Калиакра.“ – четем отново в.“Музей“ от бр.10/38/, октомври 2016 г.
По публикацията работи: Росен Гацин
