Ивайла Андонова
Варна се преклони пред паметта на Христо Ботев и загиналите за освобождението на България
Варненци поднесоха цветя пред паметника на националния герой в Морската градина. Цветя поднесоха още кметът на морската столица Иван Портних, зам. кметът Коста Базитов, председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов, областният управител на Варна, Стоян Пасев, командващият ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, както и представители на институции и организации.
В продължение на 2 минути в 12 часа сирените във Варна, както и в цялата страна оповестиха отдаването на всенародната почит към паметта на загиналите за свободата на България, а присъстващите варненци сведоха глави в знак на почит на героя Христо Ботев и неговата чета както паметта на загиналите за свободата на България.
Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си. От 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода.
От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците – привечер след сражението куршум пронизва Ботев под връх “Камарата”, между суровите склонове на Врачанския балкан.
