Ивайла Андонова
Малко известен факт за провадийци е, че в Провадийската болница в началото на миналия век е работил и лекувал световно известния д-р Стамен Григоров
В деня на неговата смърт, всички големи европейски радиостанции съобщават новината за смъртта на известния учен, който, като че ли и до днес, остава по-известен в чужбина, отколкото в родината си. Това съмнение се потвърждава от, като че ли позабравената история на вековното болнично лечение в Провадия. То не се символизира със сграда, а с личностите, усилията, доброволния труд на жителите изградили, поддържали и осъществили болничната помощ в Провадия.
На 29 декември 1906 г. статията на д-р Стамен Григоров “Противотуберколозната ваксина” е публикувана в
най-авторитетното медицинско списание “Ла прес медикал” в Париж. Публикацията е фундаментална, а българинът е признат за откривател на тази противотуберколозна ваксина.
Допускането на публикации в авторитетното списание “Ла прес медикал” ставало след безпощаден научен филтър и само единодушното съгласие на цялото академично тяло на списанието. При това едва след като било преценено, че публикацията, или научното съобщение имат характер на фундаментално изследване. Академичното тяло било съставено изцяло от членове на Френската медицинска академия.
Декемврийското заседание на академичното тяло от 1906 г. било ръководено от академик Ж. Лафор, професор в Медицинския факултет на Сорбоната. Той навярно съвсем съзнателно оставил като последна точка от дневния ред разпространения предварително ръкопис “Противотуберкулозна ваксина” на българския изследовател д-р Стамен Григоров. Щатните работници на списанието се постарали да допълнят научния текст на ръкописа с кратка анотация: че авторът е бактериолог, виден български учен, откривател на “Бактериум булгарикум”.
Д-р Стамен Григоров мълчаливо е продължил опитите си в собственоръчно направена лаборатория.
Година по- рано, през 1905 година д-р Григоров открива под микроскоп бактерията, която “произвежда” българското кисело мляко. Той е нарича „Бацил А”. Впоследствие различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Той публикува сведения за откритието си в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Романд”.През 1907 г. Орла Янсен кръщава кълбовидната бактерия „Стрептококус термофилус”, а Люрсен и Кюн кръщават пръчковидната „Бацилус булгарикус”. В чест на своя откривател „Бацилус булгарикус” по-късно е наречен „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905″.
Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в института „Луи Пастьор” в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечиков да потвърди докладваните данни. Ученият потвърждава резултатите на младия лекар и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров е предложено професорско място в Женевския университет и дори да стане директор на филиала на института „Пастьор” в Сао Паулу. Родината и семейството, обаче, му липсват болезнено и в края на 1905 година той се връща в България.
Д-р Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878г. в трънското село Студен извор.Следвал е естествени науки в град Монпелие, Франция, завършил е медицина в Женева. Получил е световна известност с изследвания на киселото мляко и откриването на млечнокиселата пръчица “Лактобацилус Булгарикус”. През 1905г. се върнал в България, където започнал да работи върху създаването на противотуберколозна ваксина, която изпробвал през 1922-1924г. в Александровска болница. Работил е във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. Продължил е изследванията си върху туберколозата в Италия от 1935 г. до 1944г. Починал е внезапно през 1945 г.
Днес болницата в Трън носи името на д-р Стамен Григоров.
Източник: Фейсбук
