Преподавателят в Художествената академия представя за пръв път своя най-нов проект в Зала Ателие „Георги Велчев“ на Градската художествена галерия – Варна.
Изложбата може да бъде разгледана до 17 октомври. Доц. д-р Цветан Стоянов, преподавател в Националната художествена академия в София, избира Варна, за да представи за пръв път своя най-нов проект „Аз не съм балон…“. Поканата идва от директора на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Пламена Рачева, която е и куратор на изложбата.
„Година и половина работя по тази идея. Тя е родена от мислите ми за положението в България и за бурното време, в което живеем. Породена е от невъзможността да участваме в управлението на тази държава, от това, че нашите деца избягаха в чужбина. Аз реагирам с това, с което мога – моето изкуство. За проекта правих снимки на хора, които бяха се съгласили да участват – те си закриваха лицата с балони, аз ги снимах, а после обработвах изображенията по дигитален път, за да се получи по-въздействаща визия. Това изразява моята гражданска позиция. Малко преди да започне изолацията заради COVID-19 вече бях пристигнал за специализацията си в Сите дез Арт в Париж и успях да видя как от култура се правят пари, много пари. Но културата е извън визията на българската държава. Това, което видях в Париж, обаче е толкова зареждащо, изумен съм от отношението на хората, които плащат, за да посетят изложби, от децата, които ходят с блокчетата си и рисуват видяното в Лувъра, от нощните посещения на големите гостуващи изложби. Не съм виждал това в България. При нас е съвсем различно – ние се крием, потайни сме, не смеем да си кажем какво мислим – много сме бити явно. А там, там е радостта от срещата с изкуството.“, споделя художникът.
Концепцията си за проекта „Аз не съм балон…“ Цветан Стоянов развива така: „През последните десетилетия обществото ни търси нови посоки за развитие. За тези години израсна ново интернет поколение, което не се задоволява с лъжи, фалшиви новини или с подправени захаросани истини. Задава остри и точни въпроси и очаква бързи отговори. То обича свободата и независимостта. Търси алтернативна информация в множество сайтове и с часове сърфира в мрежата. Говори на много различни езици и се чувства неразделна част от Европа и глобалния свят. Често се спасява от българската орисия с еднопосочен билет от Терминал ІІ.
Днес все повече се усеща болка от липсата на реален диалог в обществото. Свидетели сме на сериозно разминаване между властимащи и електорат. Вместо да живеем в Швейцария на Балканите, всеки ден се събуждаме в страна с огромна социална поляризация. Затова изследвам индивидуалния път на осъзнаване на реалността от отделни личности. Интересувам се от техните рефлексии и тихия им интелектуален бунт. Никой от хората, които наблюдавам, не иска да живее в духовна нищета. Напротив, всеки един от моите модели има свое важно и видимо място в обществото. Чрез изображенията акцентирам на важните въпроси на деня.
Серията образи, представени в изложбата, са артистична реакция на постоянните информационни манипулации, с които сме засипвани. Живеем в тишина и дехуманизиран свят, с привидна подреденост и видима застиналост. Масмедиите ни облъчват с безсмислени заучени реплики или нищо не значещи политически клишета. Лишават ни от свободно възприятие и ни налагат мнения. Постепенно оставаме без корени. Ежедневието ни се превръща в постоянно лутане, докато осъзнаем, че въздушна празнота изпълва главата ни, постепенно изправя мозъчните ни гънки и ни обезличава. В тази иреална трансформация, ние губим своите сетива и идентичност. Представената серия портрети с авторска намеса в тях са доведени до семиотичен знак. Балонът символизира подмяната. Той се надува, надува, надува…“
Цветан Стоянов е роден в София. Завършва Националната художествена гимназия за изящни изкуства „Акад. Илия Петров”. През 1989 се дипломира в специалност „Стенопис” в Националната художествена академия. Още като студент участва със свои проекти и печели конкурси за естетизиране на жизнената среда в столицата. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства (витраж, стенопис, мозайка, стъклопис), рисунката и графичния дизайн. Има множество реализирани стенописи („История на авиацията“, който е изпълнен в Административна сграда на БГА „Балкан” – Летище „София”, в училища, детски градини, в детската болница за церебрална парализа „Света София“ – „Любими герои от приказките“, в офиси и частни домове) и витражи (сред тях е стъклопис „Първата българска марка“ във фоайето на сградата на Централна поща в София), както и изпълнени проекти за запазени знаци, корици на книги, брошури, рекламни материали. Цветан Стоянов участва в общи художествени изложби, организирани от Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Художествена група „СОЛО”, Националната художествена академия, общински и частни галерии, както и в международни пленери по живопис и керамика. Има реализирани самостоятелни изложби – живопис и рисунки в София – 1996, 2006, 2007, 2008 и 2011, Москва – 1997 и 2006, Будапеща – 1998, и Дупница – 2006. През 2007 реставрира стъклописите на проф. Иван Пенков в Съдебната палата, София, заедно с проф. Николай Драчев. През 2006 организира и участва със свои живописни творби в изложба на Художествената група „СОЛО” в Руския културно-информационен център в София. През 2006 в джаз-кафе „Before midnight” заедно с известния български композитор Любомир Денев реализира хепънинга „Вариации в Звук и цвят”, който е част от международния проект „Звук и цвят” с участието на авангардния френски композитор и експериментатор Хектор Зазу. По време на хепънинга са създадени картини, вдъхновени в самия момент от музикалните импровизации на Любомир Денев.
Характерна черта за творческия път на Цветан Стоянов е стремежът към експериментиране в областта на цвета, формата и композицията. Една от любимите теми за твореца е музиката. В своите произведения Цветан Стоянов използва образи от миналото, фолклора и днешния ден. В последните години разработва композиции с капки, като открива в тях най-различни идеи и символни внушения. Участник е в множество международни живописни пленери в Италия, Гърция, Северна Македония и България. Негови произведения са притежание на колекционери от България, Франция, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Египет, Индонезия, Италия, Йордания, Северна Македония, Обединени Арабски Емирства, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Нидерландия, Чехия и Словакия.
Член е на Дружеството за приятелство с Индия. Заснема всички негови мероприятия. Участва в организираните от дружеството и Индологическата фондация „Изток – Запад“ художествени изложби. Куратор е на изложбата „Индия като вдъхновение“, която се проведе в галерия „Алма Матер“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Представя изложбата от рисунки и акварели на Рабиндранат Тагор в различни градове в България. Участва и в изложбата „Махатма Ганди – Сила на истината и 20 български художници“, която е посветена на 150 години от рождението на Махатма Ганди, в галерия „Оборище 5“, София.
От 1990 до 1996 преподава рисуване, живопис, композиция, вечерен акт, учебна практика в Националната художествена гимназия за изящни изкуства „Академик Илия Петров” в София.
От 1995 преподава в Националната художествена академия дисциплината „Рисуване” в специалностите „Дизайн на порцелан и стъкло”, „Стенопис” и „Резба”, „Керамика” и „Метал”. Разработил е програми по дисциплината „Рисуване” за специалност „Дизайн на порцелан и стъкло” и „Метал”. Има научно звание доцент. Защитил е докторска степен. Има научни и научно-популярни публикации.
От 1997 е лицензиран експерт по Съвременно българско изобразително изкуство. Член е на Съюза на българските художници от 1993.
От 2000 е доцент в НХА. Работи в катедра „Рисуване“, ФИИ.
2002-2015 – Член на Контролната комисия в НХА
2005 участва в Национален конкурс за проект за стъклопис на източното стълбище в Българската народна банка на тема „Монетосеченето в Първата българска държава“.
2007 заедно с проф. Николай Драчев участва в реставрирането на стъклописите на Иван Пенков в „Софийската съдебна палата“, 15-та зала, централното фоайе, южното и северното стълбище.
2007 – Творческа специализация в Сите интернационал дез Арт, Париж, Франция
От 2014 е председател на Синдикалната организация „Фунис“ в НХА
2014-2016 – Проект и изпълнение на „Паметника на загиналите полицаи при изпълнение на служебния дълг“, градинката на Православния храм „Свети Седмочисленици“. Паметникът е тържествено открит на 29 ноември 2016 г. в присъствието на много официални лица.
2019 – Защитава докторат на тема „Стъклописите на Иван Пенков в Софийската и Русенската съдебни палати“ с ръководител доц. д-р Бойка Доневска. Научно жури: проф. д-р Красимира Коева, проф. Ивана Енева, проф. Тома Върбанов, проф. д-р Бисера Вълева, доц. д-р Бойка Доневска.
2019 – член на Експертния съвет за Народните читалища към Министерството на културата.
2020 – Творческа специализация в Сите интернационал дез Арт, Париж, Франция. 06.02-05.04.2020 в Open studio представя проектите от рисунки и колажи “Eiffel Play” и “Venus Remix”.