Днес честваме празника на впрегатните животни, воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно на този ден се правят различни обредни действия, практики и забрани, чийто общо значение е предпазващо, пише „За жената“.
Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия ‐ св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. На 11 февруари православният християнски свят почита свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради вярата в Христа през 312 г. Тази дата е отбелязана в църковния календар още и като Власовден, а светията пък е известен като покровител на домашните животни. По нашите земи са познати няколко обреда, свързани със здравето на воловете, кравите и овцете. В днешно време обаче те се изпълняват само в две или три населени места.
Старите традиции повеляват, че на този ден семейните жени ставали рано сутрин, пременяли се в най‐хубавите си дрехи и така нагиздени като за сватба, започвали да месят тесто за два обредни хляба. Единият наричали на свети Влас, а другият ‐ на света Петка, която също се почита на единайстия ден от най‐късия месец. Стопанките отнасяли питите в обора при воловете, прикаждали с кадилница, в която освен тамян имало и ситно стрито, изсъхнало сено, и казвали молитва до светиите. Хляба, опечен за свети Влас, разчупвали и давали на добитъка.
От погачата на света Петка пък подавали на съседите. Вярвало се е, че на този ден добичетата не трябва да се впрягат, тъй като ще се разболеят. Затова хората ги оставяли да си починат и ги отрупвали с грижи. Така правят и днес в пловдивските села Калояново, Дълго поле и Царимир. В Калояново например първите данни за обредите, свързани с Власовден, са още от създаването на самото селище.
На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, тъй като се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце.
В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове. Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден . Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони.
По публикацията работи: Ралица Димитрова