На днешната дата 11 октомври през 1912 г. става бойното кръщение на българската брегова артилерия.
Началото на флотската брегова артилерия на Черно море е поставено през 1906 г. със закупуването на една двуоръдейна 240-мм батарея от френската фирма „Шнайдер“, припомнят от Военноморския музей. Монтажът на оръдията в местността Св. Никола [днес „Почивка“] край Варна започва през 1909 г., а през 1910 г. се провеждат първите изпитателни стрелби.
Бойното кръщение на бреговата артилерия е по време на Балканската война. За този епизод от войната, изследователят на морската и бреговата ни артилерия полковник Петко Велев пише: „На 11 [24] октомври турският крайцер „Меджидие“ навлиза в залива и в далекобойността на батареята, но извън минното заграждение. Железов командва „залп!“ с 240 мм батарея. Точността на попаденията е респектираща. Един от снарядите пада близо до кораба – къс, а другият много близо до кораба – дълъг. На артилерийски език това се нарича – целта е накрита на вилка. Противниковият крайцер прави рязък ляв завой и с обратен курс започва бързо отдалечение. При дадения втори залп корабът вече е излязъл извън възможностите на батареята и снарядите не го достигат … Крайцерът отговаря на огъня, но те не достигат позицията и падат във водата на неколкостотин метра пред батареята. Това е първият, единствен и последен двубой на тази батарея с противников кораб. Макар и кратък, той изиграва решаваща роля за промяна на практическите задачи на ескадрата и нейната тактика. За командването на същата става ясно, че пред Варненския залив има създадена солидна минно-артилерийска позиция, която не може да бъде преодоляна, че собствените им оръдия, поради голямото им (над 20 годишно) износване, са загубили далекобойност, която е по-малка от тази на батареята, че точността на огъня на батареята и мощните 180 кг снаряди са опасни за навлизане по-дълбоко в залива. Поради това задачата за осигуряване на военните превози от Кюстенджа до Босфора не може да се изпълни чрез унищожаване на нашите миноносци в пристанището и тактиката им се променя. Скоро ескадрата турски кораби се изтегля далече зад н. Калиакра за непосредствена охрана на конвоите, където според тях нашите миноносци не биха рискували да се появят…“
Така бреговата батарея се включва ефективно в защитата на Варна. Днес едно от двете оръдия на батареята е експонат на Военноморския музей.