Британски палеонтолози откриха отпечатъци от тялото на най-древната медуза на Земята, чиято възраст е около 557 милиона години. Находката е от в централните райони на Великобритания, а учените са избрали да кръстят изчезналия вид медуза на популярния актьор сър Дейвид Атънбъро заради огромния му принос в популяризирането на науката
„Жилещите животни са едни от най-старите живи същества на Земята, чиято еволюционна история вече е добре проучена от нас. За първи път успяхме да намерим отпечатъци от тялото на древна медуза, живяла на Земята в предходния Едиакарски период, преди 635 милиона до 541 милиона години. Това е първото недвусмислено доказателство за съществуването на медузи в докамбрийска ера“, пишат изследователите на списание Nature Ecology & Evolution.
Повечето от съвременните групи и видове животни са се появили преди приблизително 540-520 милиона години, по време на така наречения камбрийски взрив – рязко ускоряване на еволюцията и увеличаване на разнообразието на многоклетъчните същества. По това време възникват предците на червеи, насекоми, риби и други безгръбначни и гръбначни животни, които обитават Земята днес. Още по-рано се появяват морски гъби, чиито вкаменени останки се намират в утайките от едиакарската епоха. Генетиците предполагат, че тогава са се появили и първите медузи и други жилещи безгръбначни обитатели на моретата, включително хидри и корали.
Откритият отпечатък на тяло на медуза е на животно, живяло на Земята преди около 557 милиона години, и изглежда като хибрид между медуза и корали. При последвалото проучване станало ясно, че това е общият прародител на всички съвременни медузи и корали.
Учените са кръстили находката си Auroralumina attenboroughii, което на латински означава „фенерът на зората на Атънбъро“. Както обясняват изследователите, първата част от името на тяхната находка отразява приликата на нейното тяло с това как са подредени типичните фенери, а втората част отдава почит на сър Дейвид Атънбъро, който има голям принос за популяризирането на други находки от науката.
По публикацията работи: Силвана Димитрова