Редакция "Нова Варна"
Токсичните частици във въздуха отдавна се свързват с бързо нарастващите нива на деменция, Основният начин, по който това се случва, е когато PM2.5 попадне в кръвта и причини лошо кръвообращение.
Токсичните частици във въздуха от автомобили и изкопаеми горива отдавна се свързват с бързо нарастващите нива на болестта в Обединеното кралство и развития свят, предават dailymail.
Изследователите заключават, че е „вероятно замърсяването на въздуха да допринесе за намаляване на умствените способности и деменция при по-възрастните хора“. Те вярват, че основният начин, по който това се случва, е чрез проникване на малки токсични частици в кръвния поток след вдишване в белите дробове. След това замърсителите дразнят кръвоносните съдове и нарушават кръвообращението в мозъка. С течение на времето това може да доведе до съдова деменция.
Също така е вероятно в редки случаи много малки частици замърсен въздух да преминат кръвно-мозъчната бариера и да увредят невроните директно. Въпреки че е установена връзка, все още няма достатъчно доказателства, за да се каже колко случаи на деменция са резултат от замърсяването на въздуха.
Някои проучвания показват, че до една пета от пациентите с болестта са свързани с излагане на токсични замърсители. Изследователите са разгледали 70 проучвания върху хора, които включват популационни изследвания, взети от широката общественост, и експерименти в лаборатория. От десетилетия е известно, че замърсителите на въздуха могат да допринесат за сърдечни заболявания, инсулти и други проблеми с кръвообращението, като правят кръвоносните съдове по-тесни и твърди.
Те заключават: „Смятаме, че има сериозни аргументи ефектите на замърсителите на въздуха върху сърдечно-съдовата система имат вторичен ефект върху мозъка. „Смятаме, че е вероятно подобни ефекти да имат ефект върху кръвоснабдяването на мозъка. Това, че подобен ефект може да доведе до увреждане на мозъка, ни се струва вероятно. „Следователно считаме, че връзката между излагането на замърсители на въздуха и ефектите върху когнитивния спад и деменцията вероятно е причинно-следствена по отношение на този механизъм.“
Най-опасният вид замърсяване на въздуха е известен като PM2,5, който има диаметър по-малък от 2,5 микрометра. Това е една четири стотна от милиметъра, или около 3 процента от ширината на човешкия косъм. Някои учени смятат, че PM2.5 може също да има пряк ефект върху мозъка, като пътува направо от белите дробове до мозъка чрез кръвния поток. Настоящите доказателства показват, че само малка част от малките частици могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера, се казва в доклада. И не е ясно дали достатъчно от тях могат да влязат в мозъка и да причинят щети, за да доведат до деменция.
Изследователите обаче установиха, че веднъж попаднали в мозъка, частиците се изчистват бавно, ако изобщо се изчистват. „Това очевидно е точка в полза на предположението, че частиците, които влизат в мозъка, могат да причинят вредни ефекти“, пишат те. „Смятаме, че настоящата база от доказателства е неадекватна за директно количествено определяне на ефектите от замърсителите на въздуха върху когнитивния спад или деменцията“.
Безвъзмездната помощ за качеството на въздуха ще бъде насочена към прилагане на мерки, които са от полза за училища, предприятия и общности, засегнати от високи нива на замърсяване. Районите могат да отговарят на условията само ако нивата на замърсяване на въздуха надвишават целите на Обединеното кралство. По-рано тази година правителството разкри, че законовият лимит за PM2.5 ще бъде намален наполовина до 2040 г. като част от „зелената индустриална революция“ на предстоящия премиер Борис Джонсън.
Степента на замърсяване обаче варира всеки ден, като изследванията сочат, че десетки хиляди смъртни случаи от мръсен въздух са били избегнати по целия свят по време на пандемията, тъй като хората са използвали колите си по-малко по време на блокирането. Само селските райони, предимно разположени в северната и югозападната част на Англия, отговарят на препоръката на СЗО от 5mcg/3. Министрите многократно са твърдяли, че напускането на ЕС им е позволило да засилят целите за намаляване на замърсяването на въздуха.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
