Каква е причината хората да избягват сини храни?

Много от нас харесват синьото, но не всеки е любител на храните с такъв цвят. И за това си има причина. Тя се крие в това, че в природата няма много хранителни продукти, чиито естествен цвят е син. Подсъзнателно асоциираме сините храни с опасност от непоносимост или отравяне

Синьото е любим цвят на мнозина, но не много хора обичат да ядат сини храни. Каква е причината за това? Ето какво пише Deutsche Welle.

Независимо от всички културни различия, синьото е най-предпочитаният цвят в света, следван от червеното и зеленото. Това показват редовни допитвания в Европа, Америка и Азия. Дори в Китай, където по традиция смятат, че червеното и жълтото са цветовете, които носят щастие, синьото също се радва на голяма популярност.

Синият цвят се асоциира с небето или морето, той излъчва спокойствие, уравновесеност, копнеж. Някои нюанси на синьото се възприемат като студени, приписва им се дори болкоуспокояващо въздействие. Мебели в синьо изглеждат елегантно, а помещения, боядисани в този цвят, изглеждат по-просторни.

Въпреки това обаче, човек интуитивно избягва храни в син цвят. Да, наистина, мнозина от нас обичат боровинките, сините сливи или тъмносиньото грозде. Но ако се вгледаме по-добре в тях, ще забележим, че те са по-скоро виолетови или червеникаво-сини.

Ние избягваме синята храна, защото в природата твърде рядко се срещат наистина сини хранителни продукти. Синьото оцветяване се свързва в съзнанието ни с опасност от непоносимост или отравяне. Мухълът, например, е син или синьо-зелен, а някои отровни гъби се оцветяват в синьо или виолетово, когато ги откъснеш.

Психиатърът Карл Густав Юнг казва, че „цветовете са майчиният език на подсъзнанието“. Те ни служат като ориентир в ежедневието, те предизвикват спонтанни рефлекси. Червеното например се възприема като сигнал за опасност или предупреждение, то несъзнателно стимулира нашето внимание. Обичаме да похапваме червени плодове и зеленчуци, защото почти автоматично ги смятаме за зрели и сладки. Сини храни обаче почти няма, поради това интуитивно страним от тях, защото ги смятаме за опасни.

По публикацията работи: Пламена Сутева