Редакция "Нова Варна"
Дори при редовни посещения на зъболекар, заможните деца са по-склонни към кариес, според първия по рода си мета-анализ. Систематичният преглед показва, че разяждащото въздействие на газираните напитки, соковете и енергийните напитки е унищожило някои от привилегиите, предоставени от богатството и образованието
В 65 проучвания от 30 държави, включващи повече от 60 000 лица на възраст от 6 до 79 години, изследователите откриват връзка между социално-икономическия статус и износването на зъбите, съобщава „Сайънс Алерт“.
Сред подрастващите, които посещават частно училище и чиито родители имат по-високи нива на образование и доходи, износването на зъбите изглежда е значително по-лошо.
Това може да звучи странно на пръв поглед, особено като се има предвид, че тийнейджърите от по-заможни семейства е по-вероятно да имат достъп до редовна стоматологична помощ, но като се има предвид колко тясно е свързано храненето със социално-икономическия статус, то има смисъл.
„Газираните, енергийните напитки и пакетираните сокове в много страни са достъпни за заможните хора. И въпреки че се обръща внимание на захарта, като например въвеждането на данък върху захарта в Обединеното кралство, диетичните/нискозахарни/беззахарни алтернативи остават киселинни“, обяснява Халед Ахмед, който изследва стоматологията и оралното здраве в университета „Грифит“ в Австралия. „Тези хранителни навици могат да предразположат децата от всички социално-икономически нива към риск от ерозия, но тези от „висок“ социално-икономически район могат да бъдат изложени по-често от своите връстници поради по-големия достъп в резултат на благосъстоянието от страните с ниски и средни доходи.“
Разбира се, огромното мнозинство от хората изпитват някаква степен на износване на зъбите през живота си, но скоростта, с която зъбите се разрушават, износват и чупят, зависи от цял куп фактори, които могат да се променят с времето и възрастта.
При някои деца с нисък социално-икономически статус например първоначално може да не се наблюдава износване на зъбите, но с напредването на възрастта и по-нататъшното използване на зъбите ден след ден износването на зъбите може да се превърне в проблем.
В страни, където често се консумират кисели храни – като хибискус, цитрусови плодове, тамаринд и баобаб – например, износването на зъбите изглежда е значително по-силно. И все пак храненето не е единственият фактор, който играе роля.
В настоящия мета-анализ възрастните с по-високо образование са по-малко склонни да развият патологично износване на зъбите с течение на времето. Тази група от населението не само се храни по-здравословно, но и като цяло поддържа по-добри практики за орална хигиена. Освен това при по-заможните хора е по-малко вероятно да имат други здравословни проблеми, като например диабет, които могат допълнително да усложнят денталната хигиена и грижа.
„Възрастните с по-нисък социално-икономически статус са по-склонни да имат износване на зъбите поради неправилно хранене, основни медицински състояния като киселинен рефлукс, хранителни разстройства или стрес и депресия, както и ограничен достъп до стоматологични грижи“, казва Ахмед. „По-богатите възрастни имат не само по-нисък риск, но и по-добър достъп до стоматологично лечение, което води до ранно идентифициране и намеса.“
Но не всички дентални практики, които са популярни днес, са непременно полезни за дълголетието на нашите челюсти. Множество проучвания в мета-анализа установяват, че някои навици на миене на зъбите, като например използването на електрическа четка за зъби или четка с твърд косъм, са свързани с по-голямо износване на зъбите при възрастните, а не с по-малко, както бихте очаквали. Това подсказва, че трябва по-добре да информираме населението за здравословни стоматологични практики, въпреки че са необходими по-задълбочени изследвания от първа ръка.
Резултатите показват, че социално-икономическият статус на човека може да се окаже силен рисков фактор за зъбни усложнения в по-късна възраст. Бъдещите епидемиологични проучвания ще трябва да изследват тази връзка по-подробно, за да можем да разберем защо съществува тя и кой е най-застрашен в дългосрочен план.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
