Научете 5 любитни факта за Нобеловите награди, които може би не знаете

Нобеловата награда се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Наградените с наградата се наричат Нобелови лауреати.

Нобеловите награди ще бъдат присъдени от понеделник, 3 октомври, до 10 октомври в Стокхолм и Осло на хора, работили „за благото на човечеството“, както повелява създателят им. Пет любопитни факта за тях предлага АФП.

Награда за живите

От 1974 г. уставът на Нобеловата фондация предвижда наградата да не се присъжда посмъртно, освен ако лауреатът не е починал след обявяването на името му.

Преди обичайното правило да бъде записано черно на бяло, са наградени само двама починали, и двамата шведи – поетът Ерик Аксел Карлфелд (нобелист за литература през 1931 г.) и генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд (лауреат за мир през 1961 г.), загинал при неясни обстоятелства. Имало е и случаи, когато награда не е присъждана в знак на почит към починал, както през 1948 г. след смъртта на Ганди. Един от по-новите лауреати никога няма да има възможността да получи прочутото телефонно обаждане, с което се съобщава за наградата: през 2011 г. наградата за медицина спечели канадецът Ралф Стайнман, а три дни по-рано научихме за неговата смърт. Но той остана в списъка на победителите.

Цяло състояние към Нобеловия медал

Нобеловите награди са с паричен еквивалент десет милиона крони за категория (около 900 000 евро по сегашни цени) и 18-каратов златен медал. Руският журналист Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир, успя да превърне златото в богатство в полза на украинските деца. През юни 196-грамовият медал, спечелен през 2021 г., донесе 103,5 милиона долара, отпуснати от анонимен филантроп и дарени на програма на УНИЦЕФ. Това е 21 пъти повече от предишния рекорд.

Недоразумение в основата на наградите

На 12 април 1888 г. в Кан умира по-големият брат на Алфред Нобел – Лудвиг. Но в. „Фигаро“ прави грешка и обявява смъртта на Алфред на първата си страница с унищожителен текст: „Човек, който много трудно може да бъде определен като благодетел на човечеството, почина вчера в Кан. Той е г-н Нобел, изобретателят на динамита“.

Какви терзания причинява на Алфред този преждевременен некролог? Формулировката му за избора на лауреатите е на онези, които са допринесли „за благото на човечеството“. „Но можем само да си представяме това“, защото инцидентът не се споменава в кореспонденцията му, казва биографката му Ингрид Карлберг пред АФП. Посетителите, отишли да изкажат съболезнованията си в парижкия дом на изобретателя, са изненадани, че са посрещнати от съвсем живия Алфред, както съобщава в. „Фигаро“ на следващия ден.

Нобелов лауреат от 1903 г. е пионер на теорията за глобалното затопляне

Талантливият в много области шведски физик и химик Сванте Арениус получава Нобелова награда за химия през 1903 г. за своята „теория на електролитната дисоциация“. Но днес статутът му на пионер се дължи на друг новаторски труд: в края на 19-и век той е първият, който формулира теорията, че изгарянето на изкопаеми горива – по онова време основно въглища, води до глобално затопляне чрез отделянето на въглероден двуокис в атмосферата. Според неговите изчисления удвояването на концентрацията на въглероден двуокис би довело до затопляне на планетата с пет градуса – съвременните модели вече дават диапазон от 2,6 и 3,9 градуса Целзий. Далеч от подозрението за все по-огромните количества изкопаеми горива, които човечеството ще консумира, Арениус подценява скоростта, с която ще бъде достигнато това ниво, и прогнозира, че такова затопляне ще настъпи в резултат на човешката дейност… до 3000 години.

Нови конкурентни много щедри награди

С над 120-годишна история и име, известно в цял свят, Нобеловите награди все още имат какво да предложат. Но някои хора ги смятат за малко старомодни или дори прашасали, а избираните от тях открития – често стари. Наградата „За достоен живот“ („Right Livelihood“) е учредена през 1980 г. от богат германо-швед, след като Нобеловата фондация отхвърля предложението му да бъдат създадени две нови категории – за околна среда и развитие. Но Нобеловите награди си намериха и нов конкурент от богатата Силициева долина: отличията „Пробив“ („Breaktrough Prize“). Тези калифорнийски съперници на авторитетните шведски комитети, които вече са наречени „Оскари за наука“, разполагат с три милиона долара, което е около три пъти повече от Нобеловата награда.

По публикацията работи: Силвана Димитрова