Пламена Сутева
Гост в третия епизод на предаването “По пладне”, сезон 2, с водещ Сергей Петров, е варненският актьор и режисьор Стоян Радев. По време на разговора бяха засегнати теми като любовта към театъра и как се заражда тя, как е започнал пътят на Стоян Радев в театъра и как се е справял с различните роли. Бе коментирана и темата за награда „Варна“ и защо Радев е избрал да остане именно в морската столица, при положение, че е получавал покани от софийски театри.
Стоян Радев заяви, че няма точен отговор и обяснение как се е зародила любовта му към театъра. Но той разказа за читалището, което се намирало в селото, в което е прекарал първите години от живота си. Радев смята, че то е изиграло някаква роля в изграждането на любовта му към театъра.
„За любовта към театъра, честно казано нямам никаква идея къде и как ми се е появила. Първите ми 7 години са преминали в едно село близо до Варна. Генерал Киселово се казва. Това село има много голямо читалище с две сцени. По време на моето детство там идваха театралните трупи да играят“, разказва варненският актьор.
„Това едва ли е случайно и подозирам, че по някакъв начин ми е повлияло. Библиотеката в това читалище беше огромна. На два етажа. Понеже къщата на баба ми и дядо ми се намираше съвсем близо до читалището, аз съм виждал как хората влизат и излизат от библиотеката. Идваха трупите на Варненския и Шуменския театър“, разказва той.
„Истината е, че аз никога не съм мечтал за някакво друго занимание. Детските ми мечти са свързани само с това. Винаги съм мечтал да бъда в театъра, на сцената“, казва Радев.
Първоначално Стоян Радев започва във Варненския театър като сценичен работник, а не като актьор. Той разказва, че е бил скъсан при първото си кандидатстване. След това, щом е минала казармата, кандидатствал отново, но пак бил скъсан.
„Тогава за моята подготовка за кандидатстудентските изпити се грижеше Грациела Бъчварова – едно колосално име за варненския и за българския театър изобщо. Аз я помолих да ползва своя авторитет, за да помоли да ми запазят място в театъра като сценичен работник. Аз като друго нямаше как да вляза. Тя го направи. Аз буквално днес се уволних от казармата и утре започнах работа като сценичен работник. Исках животът ми да бъде обвързан с театъра, независимо че бях скъсан в Академията тогава“, казва варненският актьор.
„От сценичните изкуства, театърът е най-комуникативното за зрителя изкуство. Убеден съм, че то може и да възпитава, и за забавлява. Нерядко тези две функции могат да бъдат събрани само в едно единствено представление“, казва той.
„Театърът е изкуство и то съчетава в себе си всички познати изкуства. И музиката, и живописта, и архитектурата, писаното слово, танците. Тази компилация от изкуства в едно единствено произведение на изкуството, каквото е театралното представление, е много важна и струва ми се най-лесно достигаща и комуникираща със зрителя“, смята Стоян Радев.
„В крайна сметка, човек може забавлявайки се да поумнява и разбира се, обратното. Както казва Гьоте, човек вижда толкова, колкото знае, така че съвременният театър е много пъстър. Онова, което сцената предлага, палитрата е толкова богата и шарена, че всеки зрител може да намери онова, което би го развълнувало или развеселило“, казва той.
Но според Радев, по-интересно би било, ако зрителите провокират себе си да отидат в театралната зала, за да търсят не това, което очакват да намерят, а да видят какво може да им се предложи от онова, което не очакват и не знаят. По негови думи тогава досегът с изкуството е много по-интересен и смислен и в тези случаи изкуството изпълнява своята мисия.
Стоян Радев е изпълнявал множество роли и твърди, че засега не се е сблъсквал с образ, който да определи като ужасно труден за изпълнение. Въпреки това, той разкри, че цялостното изграждане на образа не зависи само и единствено от актьора, който го играе, а от целия екип около него.
Радев споделя, че за него все още продължава да бъде вълнуващо това да излиза на сцената. „Умирам от удоволствие в репетиционните процеси“, признава той. От друга страна, снимането в киното той определя като „съвършено различно нещо“. По негови думи то изисква различни умения,. различен тип концентрация, различен тип настройка. „За мен то е също толкова вълнуващо и провокативно. Не ги слагам на кантар. Много ми харесва и двете да ги правя“, казва Радев.
По време на разговора бе засегната и темата за награда „Варна“. Стоян Радев е носител на тази награда за два образа.
„Целият ми живот е преминал във Варна и то по мой собствен избор, защото аз много обичам нашия град. Аз съм имал покани и възможности да се преместя в централни софийски театри, но моят избор е бил да остана тук и никога не съм съжалявал за това. Варна е моят град. В този смисъл, да, награда „Варна“ е специална“.
Повече от разговора със Стоян Радев, можете да чуете във видеото:
Проект „По пладне“ се реализира с финансовата подкрепа на община Варна чрез процедура за медийни проекти – конкурс 2022 г.
