Редакция "Нова Варна"
През 2020 г., по-малко от десетилетие след създаването ѝ, космическата агенция на Обединените арабски емирства стартира първата си мисия до Марс. Как са постигнали този главоломен успех?
За този скоростен подем разказва BBC.
На 19 юли 2020 г., няколко месеца след началото на глобалната пандемия, която беше парализирала света, ракета се изстрелва от японската космическа площадка на южния й остров Танегашима.
На борда имало малък космически кораб, широк околмо 2 метра (6,5 фута) и тежащ приблизително, колкото автомобил Форд Фокус. На борда му имало множество камери и спектрометри, жизненоважни за предстоящата му мисия, която щяла да го отведе на повече от 493 милиона километра (306 милиона мили) от Земята. Върху златното му тяло била кацнала голяма черна радиоантена, която щяла да излъчва своите данни през огромната, студена бездна на космоса към контролерите, седнали пред мониторите си.
Космическият кораб бил наречен „Надежда“. Ракетата не е нито американска, нито руска, нито от Европейския съюз. „Надежда“ била първият космически кораб на Космическата агенция на Обединените арабски емирства (UAESA).
Ако успее, това ще бъде първият космически кораб от арабска нация, който ще достигне Марс, а ОАЕ ще станат едва петата нация в света, която успешно е пуснала космически кораб в орбита около Марс.
Докато Обединените арабски емирства (ОАЕ) се подготвят да отбележат 50-тата си годишнина, тяхната космическа агенция заложи репутацията си на пускането на космически кораб в орбита около Марс при първия опит, за да излъчи подробности за марсианското време, които никога не са били наблюдавани преди.
Само шест години преди изстрелването космическата агенция на ОАЕ дори не е съществувала.
Космическият център Мохамед Бин Рашид (MBRSC) се намира в далечния край на международното летище в Дубай, на около половин час път с кола източно от Бурж Халифа. По стандартите за космически център той е относително компактен – вероятно бихте могли да го загубите в паркинга на гигантския космически център Джонсън на НАСА в Хюстън.
Колекцията от офиси, работилници и чисти стаи тук е нервният център на UAESA, все още на по-малко от десетилетие. Именно оттук беше извършена голяма част от работата по насочването на мисията Emirates Mars до Червената планета.
През февруари 2022 г., се навърши една година, откакто „Надежда“ достигна края на своето пътуване от близо 500 милиона километра (310 милиона мили) от Земята по пътя си към орбитата на Марс. Дори достигането до Марс беше значително постижение, особено за космическа агенция с толкова ограничен опит. ОАЕ стана едва петата нация – след САЩ, Русия, Китай и Индия – достигнала Марс, и едва втората космическа агенция, която успя от първия опит (след Индия).
UAESA е един от най-амбициозните новодошли в космическата индустрия. Тя беше открита едва през 2014 г. Шестгодишният опит да се изгради панарабска космическа програма, моделирана от Европейската космическа агенция, не успя да се материализира. Това подтикна Обединените арабски емирства да разработят своя собствена космическа агенция и с това може да се обясни нейният бърз възход оттогава.
ОАЕ бяха изстреляли седем сателита преди създаването на тяхната космическа агенция, като всички те бяха построени от чуждестранни компании като европейската EADS, Boeing в САЩ и южнокорейската Satrec Initiative. Едва през 2018 г. нацията успя да проектира свой собствен сателит KhalifaSat за наблюдение на Земята, който беше построен от екип инженери от Емирствата в Южна Корея в съоръженията на Satrec Initiative.
KhalifaSat стартира през 2018 г., изпратен в орбита на борда на ракета Proton от казахстанския космодрум Байконур. Неговите изображения на Земята с висока разделителна способност, направени от около 613 км (380 мили) над Земята, могат да се използват за всичко – от градско планиране до помощ при бедствия. Но сателитът има и други цели – стартиране на космическа индустрия в Емирствата.
През февруари 2022 г. Омран Шараф ръководи мисията на Emirates Mars. 38-годишният Шараф казва, че вдъхновението за мисията е бил „моделът на тройната спирала, в който имате частния сектор, правителството и академичните среди… за да се случи това припокриване. А не всеки сектор да работи като силоз“.
С това ОАЕ залагат претенциите си да станат една от водещите космически агенции на 21-ви век. В Студената война подобно развитие би изглеждало пресилено. Но изследването на космоса през 2020 г. е много различено нещо. Космическата надпревара, доминирана от геополитическото съперничество на САЩ и Съветския съюз, се разпокъса и сега включва много повече играчи – както търговски субекти като американската SpaceX, така и нововъзникващи агенции от сравнително малки страни като ОАЕ.
През предишните десетилетия космическите програми, които успешно изведоха сателити в орбита, след това насочиха вниманието си към най-близкия ни съсед, Луната. Но не и ОАЕ.
„ОАЕ нямаха време да чакат и трябваше да ускоряват и ускоряват изграждането на тези мощности. Затова избраха Марс, за да направят това“, казва Шараф. Крайният срок беше мисията да достигне орбита на Марс, преди страната да отпразнува златния си юбилей през октомври 2021 г.
Потенциалът на зараждащата се космическа индустрия може да е бил подпомогнат от катастрофата в авиационния сектор на държавите от Персийския залив по време на пандемията от коронавирус. Центрове за дълги разстояния като Дубай и Абу Даби бяха почти замлъкнали, тъй като наложиха забрани за пътуване. През 2018 г. авиационният сектор бива отговорен за почти една четвърт от БВП на страната и се очакваше да направи близо половината до 2030 г., преди да се случи пандемията. Сега страната трябва да потърси други начини да поддържа икономиката си жизнена.
Марсианската мисия на Emirates не беше просто развяване на знамето на ОАЕ на световната сцена. В основата на това беше намерението да се създаде най-пълната картина на метеорологичните цикли на Марс, наблюдавани досега. Космическият кораб ще изучава Марс с три основни инструмента.
Първият е устройство за изображения с висока разделителна способност, способно да измерва вода, лед, прах и аерозоли в атмосферата на планетата. Инфрачервен спектрометър ще наблюдава излъчването от повърхността и атмосферата на планетата, измервайки повърхностната температура и количествата прах в атмосферата. Междувременно ултравиолетовият спектрометър на „Надежда“ ще измерва цялата атмосфера на планетата и ще изследва нивата на водород и кислород – градивните елементи на водата, ключът към живота.
Въпреки че повече от 30 космически кораба и спускаеми апарати са посетили Червената планета, повечето са уловили само моментни снимки на времето на планетата. „Надежда“ възнамеряваше да направи нещо много по-амбициозно, покривайки орбита, която да му позволи да направи глобална снимка на марсианския климат и да го проследи през различните сезонни промени на планетата.
Смелият подход на ОАЕ не можа да прикрие факта, че създаването на успешна космическа мисия, включваща Марс, е монументално хвърляне на зара; най-малко половината от 50-те мисии, предприети от 1960 г. насам, са се провалили. В началото на 70-те години бясната надпревара между СССР и САЩ за кацане на първите космически кораби на Марс доведе до редица неуспешни мисии. Последните опити имаха повече успех, но Марс остава предизвикателна дестинация.
Въпреки техния стремеж, умения и решителност, екипът се сблъска с едно огромно препятствие – „Надежда“ трябвало да стартира през 2020 г., точно когато пандемията от коронавирус започва да обхваща света.
Претъпканото въздушно пространство на Дубай и задръстените води на Персийския залив правят космическите изстрелвания от ОАЕ невъзможни. Изстрелването трябвало да стане от Япония. Но предстоящата пандемия предизвиква вълна от паника в последния момент. Обединените арабски емирства трябвало да преговарят с японското правителство, за да запазят въздушното си пространство отворено достатъчно дълго, за да може „Надежда“ да излети от ОАЕ. В същото време трябвало да се създадат три различни екипа – един да подготви космическия кораб за пътуване, един да пътува с него до Токио (и след това да влезе в карантина) и друг да пътува предварително, да изчисти карантината и след това да получи космическия кораб . Единственият проблем? Космическата агенция на ОАЕ не разполагала с достатъчно членове на екипа, така че някои трябвало да бъдат изпратени от Lasp (Лаборатория за атмосферна и космическа физика) в САЩ до Дубай, за да компенсират липсващите бройки. Някои от тях са прекарали седмици заедно с екипажа за изстрелване на Танегашима.
Надеждата трябвало да бъде транспортирана от Дубай на борда на гигантски тежкоповдигач Антонов от съветската епоха, превозван в огромен контейнер за „чиста стая“. При кацане той бил прехвърлен от Токио до южно пристанище и си проправя път до съоръжението за изстрелване чрез шлеп – нискотехнологично решение за много високотехнологичен пътник.
Преди Хоуп подробните познания за тънката атмосфера на Марс бяха много мъгляви. Ал Матруши обяснява, че по-ранни сонди са открили, че част от подобната на Земята атмосфера от водород и кислород изчезва в космоса поради слабото магнитно поле на планетата.
Получаването на повече знания за климата на Марс може да помогне за изучаване на дългосрочните метеорологични модели тук, на Земята, включително какво в дългосрочен план може да означава изменението на климата.
Основната мисия на Hope на Марс трябва да продължи една марсианска година, еквивалентна на две земни години.
Прогнозирането на времето не е единственото откритие. През август 2022 г. „Надежда“ изпрати първите подробни изображения на „неравномерно сияние“ в горната атмосфера на Марс, което предполага хаотична точка на среща между атмосферата на планетата и слънчевите ветрове. Преди това учените очакваха полярните сияния на Марс да бъдат сравнително еднакви.
Мисията на „Надежда“ ще продължи до следващия февруари, ако всичко върви по план.
