При 30% от прекаралите първична инфекциозна мононуклеоза, вирусът се отделя много продължително време. Възможно е това да се случва и с години. Заболяването се характеризира с температура, ангина, увеличени лимфни възли и промени в кръвната картина
Инфекциозната мононуклеоза е клиничен синдром, който се характеризира със задължителна комбинация от следните симптоми:
- Температура – продължителни високи температури;
- Ангина – силно възпалени, хипертрофични тонзили, често с фибринозни налепи по тях;
- Генерализирана лимфаденопатия – увеличени лимфни възли по цялото тяло, най – вече в шийната област;
- Характерни промени в кръвната картина.
При 30% от прекаралите първична инфекция, вирусът се отделя много продължително, като понякога е възможно това да става с години в ниски концентрации, пише д-р Маргарита Желева в Пулс.
Серологичната диагноза е важна за уточняване дали се касае за първична инфекция, летентна, реконвалесцентна инфекция. В-лимфоцитите започват да образува специфични антитела, насочени към вируса Ig M – появяват се около края на първата седмица и при 90% от хората се установяват и на третата седмица. При деца под 4 години и възрастни над 40 години титърът на тези антитела е нисък и е възможно да не се установяват.
При липса на усложнения заболяването се самоограничава.
По публикацията работи: Пламена Сутева
