Венета Николова
От медия „Нова Варна“ се свързахме с един от успешните архитекти в морската столица – Георги Бачев, за да поискаме мнението му относно безопасността на сградите във Варна при земетресение с подобен магнитуд като този в Турция. Прочетете цялото интервю, за да разберете има ли разлика при ново и старо строителство, както и какви са способите за укрепване на сградите при земетресения, действащи сега.
Архитект Георги Бачев е завършил „Архитектура“ в Универститета по архитектура строителство и геодезия, гр. София през 2001 г. Пет години по-късно основава свое архитектурно студио в гр. Варна. Работил е по множество проекти в областта на устройственото планиране, жилищни и обществени сгради. Участвал е в ArchiPRIX, организиран от Berlage Institute, Ротердам и SHARE Sofia. Носител е на множество награди, сред които: САБ Варна 2009, Награда на КАБ, WhATA, Сграда на годината 2011, BigSEE 2021, Български Архитектурни Награди 2019 и др., номиниран е за Mies Van Der Rohe 2022, European Prize for Urban Public Space 2018.
– Господин Бачев, до каква степен строителните стандарти в България гарантират рисковете от земетресения?
Конструкцията на сградите се проектира от квалифицирани строителни инженери. Гаранцията за това, дали една сграда е безопасна при земетресение, зависи най-вече от квалификацията на нейния конструктор.
В България се изисква новите сгради да отговарят на 9-та степен по MSK*. Това изискване е въведено след 1987 г. Причината за повишаване на строителните стандарти за безопасност е земетресението в Стражица**.
В страната също има действащо земетръсно райониране и Варна като част от черноморския регион не е с най-високите противоземетръсни изисквания. В София например изискванията са по-високи.
Едно съществено изискване след 1987 г. е новите сгради да имат вертикални укрепващи противоземетръсни шайби по цялата им височина.
– Има ли много стари сгради във Варна, които са изложени на риск от срутване при земетресение с подобен магнитуд като това в Турция?
Трудно е да се каже дали има опасни сгради във Варна. По принцип, дори и строени преди 1987 г., сградите не би трябвало да се квалифицират като опасни. В голямата си част те са безопасни, особено тези с монолитни стени, с колони и шайби.
Панелните сгради, например, са с носещи стоманобетонни стени и ако няма намеси по конструкцията и връзките между панелите са в добро състояние, са безопасни.
Има и други видове технологии на изпълнение, като ЕПК – едроплощен кофраж. Преди промените високите сгради се изпълняваха по тази технология. Те са едни от най-безопасните, защото са с носещи стомано-бетонни стени, изпълнени по монолитен способ.
– Спазват ли се стандартите, отнасящи се до обезопасяване срещу земетресения, при новото строителство?
Ако за сградата е извършена паспортизация, тя би трябвало да има и становище от експерт инженер конструктор, което да указва дали има нужда от конструктивно укрепване.
Стандартите за ново строителство се спазват. Важно е по време на строителство да се изпълняват предписанията на всички проектанти, ангажирани в инвестиционния процес. При наличие на лицензиран строител и надзор на обекта не би трябвало да има проблеми.
– Благодарим Ви за този полезен разговор.
* Ска̀лата на Рихтер е ска̀ла за определяне и сравняване силата на земетресенията. Ска̀лата на Рихтер показва енергията на земетресението или т. нар. магнитуд. Тя представлява десетобална логаритмична ска̀ла. Докато скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МSK) измерва, колко са разрушителни земетресенията. За изчислителен метод се използва МSK.
** Земетресението в Стражица, област Вранча, се случва на 7 декември 1986 г. То е с магнитуд от 5,7 по Рихтер. Двама души загиват, 3000 семейства остават без дом.
