in

Надвисналата заплаха от дълбоководния добив (СНИМКА)

Колаж: Редакция "Нова Варна"

Нов международен договор има за цел да подкрепи защитата на откритото море – какво ще означава това за дълбоководния добив?

На 5 март светът достигна това, което може да бъде повратна точка за защитата на световните океани.

Вече почти един на всеки 10 вида са изложени на риск от изчезване, заради нарастващия натиск от изменението на климата. Договорът предоставя рамка за създаване на защитени зони в открито море, някъде известни като международни води. Смята се, че това споразумение е решаващо за защита на 30% от океаните до 2030 г. В момента ние защитаваме малко повече от 1% от откритото море.

Договорът, известен като BBNJ (Морско биоразнообразие на райони извън националната юрисдикция), се е разработвал около 40 години, като кулминацията беше в напрегнати маратонски преговори, които продължиха цяла нощ. Но сега „корабът стигна до брега“, както каза Рена Лий, президент на Междуправителствената конференция за морското биоразнообразие на зоните извън националната юрисдикция, в емоционалното си заключение на разговорите.

Договорът се простира не само до водния стълб, но на дълбочини над 200 м, а и до самото морско дъно. Договорът би могъл да помогне за защитата на океаните от потенциални екологични щети, причинени от добива на морското дъно за метали като кобалт, манган и никел.

И така, какво означават тези важни събития за морското дъно на океаните?

Дълбоководният добив се предлага от десетилетия. Докато някои твърдят, че минералите, открити на морското дъно, са обещаващ източник на метали, необходими за технологии като мобилни телефони и вятърни турбини, учените твърдят, че не знаем достатъчно за екосистемите на морското дъно, за да гарантираме, че добивът няма да причини непоправима вреда.

От 2001 г. насам 31 разрешения за изследване на океанското дъно с оглед на експлоатацията са издадени от Международния орган по морското дъно – това е органът на ООН, отговорен за регулирането на дълбоководния добив. През 2021 г. тихоокеанската държава Науру в Микронезия направи една голяма крачка към дълбоководния добив, като обяви намерението си да започне търговска експлоатация на морското дъно. Това задейства неясно „двугодишно правило“, което даде краен срок на ISA да финализира своята книга с правила за регулиране на околната среда.

Този краен срок е юли 2023 г. – след тази точка, теоретично, дълбокото море може да бъде добивано без въведени екологични разпоредби.

Новият Договор за откритото море може в крайна сметка да окаже важно всеобхватно влияние върху защитата на морското дъно, но ще отнеме много месеци, за да бъде ратифициран и приложен. Наближаващият краен срок през юли е най-важният за дълбоководния добив, казва Мина Епс, ръководител на екипа по океаните към Международния съюз за опазване на природата (IUCN). „Това е нашият прозорец“, казва тя. — И се затваря.

Говорител на ISA казва пред BBC Future, че органът споделя целите на Договора за открито море и е „готов“ да си сътрудничи и да реализира амбициозните му цели, въпреки че е твърде рано да се каже как той ще наложи на дълбоководния добив наредба с правила през юли.

Голяма част от интереса към дълбоководния добив е насочен към полиметални възли, наречени още нодули – бучки с размер на картоф, богати на комбинация от метали, които се намират на повърхността на океанското дъно.

Техниките за получаване на нодули варират. Някои включват използване на машини, оприличени на „огромни зърнокомбайни“, рушащи слой от утайки, докато нодулите се събират. Слойовете утайки, подложени на тази дейност, могат да се простират на стотици километри и така да се рискува унищожаване на живите организми, според IUCN.

Колаж: Редакция „Нова Варна“

Особено за видовете, които живеят на дъното на океана, известни като бентосната екосистема, стриктното екологично регулиране е изключително важно, казва Кирстен Томпсън, преподавател по екология в Университета на Ексетър в Обединеното кралство. „Добивът може да увреди необратимо бентосните екосистеми.“

За видовете, живеещи по-високо във водния стълб, като например китоподобните, въздействието на минното дело е по-слабо изследвано. „Но като се имат предвид безбройните заплахи, пред които е изправена морската екосистема като цяло, регулирането на човешките дейности е от жизненоважно значение за гарантиране на опазването на биоразнообразието и за запазване на функционирането на екосистемата“, казва Томпсън.

Има също така огромно количество въглерод, за което се смята, че е заключено в дълбоководни седименти. Когато малки организми и парченца органична материя, от мъртви морски водорасли до изпражнения на китове, паднат на дъното на океана, част от въглерода, който съставлява този детрит, известен като „морски сняг“, изпада от въглеродния цикъл и остава в седиментите за милиони години. Тоест, ако се остави необезпокоявано.

„Така че не става въпрос само за прякото смущение на морското дъно, а и за онези ценни, уникални малки видове, които са там“, казва Епс. „Става въпрос и за това какво ще се случи, ако го разбъркате и целият този въглерод се освободи отново.“

Други изследователи, като Сийвър Уанг от Breakthrough Institute в Бъркли, Калифорния, се съмняват дали разбъркването на въглерода в утайките всъщност би довело до освобождаването му в атмосферата. Друг е въпросът, че трябва да се добави към списъка с дълбокоокеански неизвестни, докато не се извършат убедителни изследвания в тази област.

Привържениците на дълбоководния добив твърдят, че за да получим големите количества метали, от които се нуждаем за зелените технологии като вятърни турбини и слънчеви панели, както и за устройства като мобилни телефони, ще трябва да използваме ресурсите на океана.

„Откъде трябва да дойдат тези метали?“ казва Джерард Барън, главен изпълнителен директор на The Metals Company, базирана във Ванкувър фирма за дълбоководен добив. „Смятаме, че недвусмислено правилният ресурс са полиметалните модули.“

Той твърди, че дълбоководният добив може да се извършва с по-малко смущения в екосистемите, отколкото наземният добив, който често води до унищожаване на местообитания и генерира големи количества отпадъци.

Фирмата на Барън извършва тест през ноември 2022 г., който извлича три тона полиметални възли от зоната Clarion-Clipperton.

Доклад на Геоложката служба на САЩ изчислява, че ако дълбоководният добив следва пътя на добива на изкопаеми горива в морето, тогава до 2065 г. океаните биха могли да осигурят до 35-45% от нашето търсене на метали.

Изследователите обаче са открили, че много от ресурсите, които вече имаме на сушата, са достатъчни, за да ни прекарат през зеления преход. Уанг също така е разгледал количествата метали, необходими за по-голямо производство на батерии, като никел, кобалт, манган и мед, всички открити в полиметални нодули.

„Строго погледнато, тези ресурси на морското дъно не са необходими за посрещане на прогнозираните минерални нужди за батериите в секторите на електромобилите и съхранението“, казва Уанг. „Бъдещите нужди за следващите няколко десетилетия биха могли на теория да бъдат посрещнати изцяло чрез добив на сушата.“

Уанг обаче вярва, че е важно да се отговори на въпроса, дали дълбоководният добив е по-малко вреден за общностите и околната среда от наземния добив. „Това все още не е категорично доказано“, казва Уанг. „Аз лично бих се застъпил за повече морски научни изследвания и пилотни тестове, за да се провери дали въздействието върху околната среда от събирането на нодули е ниско.“

Наистина, едно от основните предизвикателства, пред които учените се изправят, е, че все още нямаме отговори на много основни въпроси за живота и химията на дълбоките океани – какво живее там долу? Колко въглерод заключва и би ли могъл добивът да го освободи? Колко смущения може да понесе екосистемата?

„Като се имат предвид огромните последици, както преки, така и непреки, и всички други последствия, които всъщност не знаем, защото нямаме достатъчно знания, само това сочи към [идеята, че] не трябва да продължаваме с дълбоководния морски добив“, казва Епс от IUCN.

През 2021 г. мнозинството от 160-те държави-членки на IUCN гласуваха в полза на мораториум върху дълбоководния добив (въпреки че самият IUCN няма юрисдикция да прилага такава забрана). Повече от 700 научни и политически експерти от 44 държави подписаха изявление, призоваващо за спиране на дълбоководния добив. През 2022 г. Франция стана първата страна, която призова за международна забрана. Редица производители на технологии и автомобили също призоваха за мораториум.

Луиза Касън, която ръководи кампанията на екологичната група Грийнпийс за спиране на дълбоководния добив, вярва, че инерцията от Договора за открито море „неизбежно ще се разпространи“ в предстоящите преговори на ISA за дълбоководен добив в Кингстън, Ямайка. „Този ​​договор е монументална победа за опазването на океана и важен знак, че мултилатерализмът все още работи в един все по-разделен свят“, казва Касън.

Въздействието на Договора за открито море върху живота в океана може да се окаже дълбоко, може би най-голямата стъпка в защитата на моретата, която светът досега е предприемал. Но надпреварата за опазване на живота във водните дълбини едва сега започва.

Превод и редакция: Венета Николова

Публикувано от Редакция "Нова Варна"

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки от Варна и региона по всяко време на чрез платформата signali.novavarna.net , на имейл press.novavarna@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/media.novavarna
За реклама - https://novavarna.net/реклама/