Редакция "Нова Варна"
Справянето с изменението на климата може да изисква изсмукване на въглерод обратно от атмосферата, според IPCC. Човечеството е на тънък лед. Само бързото намаляване на използването на изкопаеми горива, повишената ефективност и дълбоките намаления на емисиите на парникови газове във всички сектори могат да помогнат да избегнем най-лошото от изменението на климата, според нов доклад, публикуван от Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC) .
Новият доклад трябва да служи като „ръководство за оцеляване на човечеството“, според шефа на ООН Антонио Гутиериш, който препоръча подхода „всичко, навсякъде, наведнъж“ към действията в областта на климата.
Наред с мерките за намаляване на количеството въглерод, изпускан в атмосферата, този подход вероятно ще трябва да включва друго действие, което учените смятат за все по-необходимо, макар и разочароващо: отстраняване на въглероден диоксид (CO2).
Терминът се отнася до различни механизми и технологии, които биха изтеглили CO2 обратно от въздуха и биха го уловили, така че да не може да допринесе за парниковия ефект, който затопля нашата планета. Идеята е активно да се обърнат емисиите, които хората са изпомпвали в атмосферата. Техниките включват всичко от директно улавяне на въздух или биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод (CCS) до биовъглен или подобрено изветряне на скалите.
Но колко осъществимо е да се мащабират разнообразните предложени методи за премахване на CO2 до нива, които биха направили значима разлика в климата? Някои опции по-добри ли са от други? И кои схеми рискуват просто да бъдат твърде откачени, за да имат шанс?
Тъй като в продължение на десетилетия светът не успява да ограничи нарастването на емисиите на парникови газове, някои учени смятат, че някои форми на отстраняване на CO2 са от съществено значение за ограничаване на опасното изменение на климата.
Роб Белами, преподавател по климат и общество в Университета на Манчестър, казва, че докладът на IPCC изяснява, че премахването на CO2 от въздуха е „не просто опция, а необходимост“. Въпреки това той предупреди, че методите за отстраняване на въглерод също носят значителни рискове както за хората, така и за околната среда.
„Сега имаме нужда от широкообхватен обществен разговор за това кои методи да предприемем първо, как да ги стимулираме и в крайна сметка как да ги управляваме. Не се заблуждавайте, трябва да направим премахване на въглерода, но трябва да го направим отговорно.“
По-специално в новия доклад на IPCC се отбелязва, че отстраняването на CO2 ще бъде необходимо, за да се компенсират „трудните за намаляване остатъчни емисии на парникови газове“, за да се достигнат нетни нулеви емисии на CO2 или парникови газове. Секторите с тези трудни за намаляване на емисиите включват селско стопанство, авиация, корабоплаване и промишлени процеси, отбелязва се (тези сектори се считат за трудни за намаляване на емисиите или поради липса на технология, или поради високите разходи за декарбонизация).
Но не всички учени са съгласни. Някои са загрижени относно осъществимостта на премахването на CO2 в голям мащаб и казват, че би било грешка да се разчита твърде много на него. Те също така предупреждават, че това може да предостави неоправдано и рисковано извинение за правителствата да избегнат дълбоките съкращения на емисиите, необходими за справяне с изменението на климата.
„Докладите на IPCC показват, че можем да предотвратим необратими вреди за хората и планетата, ако увеличим мащаба на наличните сега доказани решения: замяната на изкопаемите горива с възобновяеми източници, повишаването на енергийната ефективност и намаляването на използването на енергия и ресурси са най-сигурният път за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C“, казва Лили Фюр, заместник-директор на програмата за климата и енергията в Центъра за международно екологично право (Ciel), юридическа фирма с нестопанска цел, базирана в Женева, Швейцария.
„Изграждането на нашите стратегии за смекчаване върху модели, които вместо това блокират несправедливия растеж и удобно поемат рисковете от технически поправки като улавяне и съхранение на въглерод и отстраняване на CO2, игнорира това ясно послание и увеличава вероятността от превишаване“, казва Фюр.
Колко ни трябва?
По-рано тази година доклад, ръководен от изследователи от Оксфордския университет, даде първата пълна оценка на текущото състояние на отстраняването на CO2 от хората в световен мащаб. Той изчислява този брой на около два милиарда тона (GT) CO2 годишно. Това се равнява на приблизително 5% от 36,6 GtCO2, емитирани в атмосферата от използването на изкопаеми горива и цимент през 2022 г.
Но в момента има малко планове от страните за увеличаване на премахването на CO2 над сегашните нива, се казва в доклада.
В собствените си оценки IPCC разглежда различни пътища за постигане на намаляване на емисиите в съответствие с различните степени на амбиция. Повечето от тези пътища вече изискват техники за отстраняване на CO2 и практически всички сценарии, съответстващи на целите на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5C или доста под 2C.
Понастоящем световната средна температура е на път да се повиши с 2,4C до 2100 г., ако всички ангажименти на ООН за климата бъдат напълно изпълнени, или 2,8C до 2100 г., ако се вземат предвид само вече въведените климатични политики.
Точното количество на отстраняването, необходимо за достигане на това ниво обаче, силно зависи от това какви съкращения на емисиите са направени – което прави трудно да се постави точна цифра. Сценариите, показващи рязко и бързо намаляване на емисиите, изискват малко количество отстраняване на CO2.
Някои от сценариите на IPCC също позволяват „превишаване на климата“ – период, когато глобалните температурни цели са временно надвишени, преди да се върнат обратно до целевата стойност. Понижаването на температурите като това би изисквало някакъв вид отстраняване на CO2, казва IPCC.
Какви са вариантите?
Има огромно разнообразие от различни начини, по които потенциално бихме могли да премахнем CO2 от въздуха. Заслужава да се отбележи обаче, че нито един технологичен метод не е доказан в световен мащаб.
Графиката по-долу показва изчисления потенциал за намаляване на емисиите на няколко различни техники от оценката за отстраняване на CO2 от Оксфордския университет.
Биоенергията с улавяне и съхранение на въглерод (CCS) е най-известният технологичен метод в доклада на IPCC. Тук дърветата се отглеждат за улавяне на CO2, преди да бъдат изгорени в завод за енергия. Емисиите от завода се улавят и съхраняват постоянно под земята, практика, известна като CCS.
Друг много обсъждан технологичен метод за отстраняване на CO2 от атмосферата е директното улавяне на въздух (DAC). Техниката използва машини за извличане на CO2 директно от въздуха. Ако този CO2 се съхранява постоянно под земята с помощта на CCS, общите емисии ще са отрицателни. По-голямата част от инвестициите между 2020 г. и 2022 г. са фокусирани върху тази форма на отстраняване на CO2.
Междувременно използването на биовъглен за отстраняване на CO2 би включвало използването на биомаса като дървета или растителна материя, която е уловила въглерод по време на своя растеж, като се пиролизира (нагрява в отсъствието на кислород), за да се получи черна, подобна на въглища субстанция, която се състои главно от въглерод. След това този биовъглен може да се добави към почвата, като на теория блокира въглерода.
Подобреното изветряне на скалите също е предложено като начин за отстраняване на CO2 от атмосферата. Това ще се състои в разпръскване на големи количества фино смлени силикатни скали като базалт върху сушата в опит да се имитира естественото изветряне на скалите, което в крайна сметка води до улавяне на CO2 в океана като бикарбонат или и го заключва на морското дъно.
И накрая, алкализацията на океана е друг предложен процес, който би включвал добавяне на алкални материали към океана като силикатни или карбонатни скали, за да се увеличи количеството CO2, което приема. По подобен начин, наторяването на океана би включвало стимулиране на растежа на фитопланктона в океана, за да се подобри улавянето на въглерод.
Въпреки че са много рекламирани, тези „нови“ методи за CO2 в действителност все още са в начален стадий на своето разработване и проучване. Стив Смит, изпълнителен директор на Oxford Net Zero и CO2RE в Оксфордския университет и водещ автор на оценката за отстраняване на CO2, отбелязва, че дори комбинирани всички горепосочени методи премахват само два милиона тона CO2 годишно (Mt CO2/година). Това е количество, равно на 0,005% от глобалните емисии на изкопаеми горива и цимент през 2022 г.
Според оценката за отстраняване на CO2, улавянето чрез тези методи трябва да нарасне с четири до шест порядъка до средата на века, за да се изпълнят температурните цели на Парижкото споразумение.
Но има и други начини за улавяне и съхраняване на въглерода, които вече се използват много по-широко, се отбелязва в оценката. Всъщност 99,9% от 2Gt антропогенно отстраняване на CO2, което се извършва всяка година, се случва чрез начините, по които управляваме земята – по-специално управление на горите, залесяване и повторно залесяване. Възстановяването на други екосистеми, които съхраняват много въглерод, като торфища и мангрови гори, също са важни източници.
Възстановяването на тези екосистеми също така осигурява огромни съпътстващи ползи, тъй като е от съществено значение за повишаване на устойчивостта към въздействията на изменението на климата и за справяне с кризата на биологичното разнообразие.
Границите на отрицателните емисии
Все пак има ограничения за това колко въглерод могат да уловят природните системи. Учените предупредиха, че не трябва да се надяваме твърде много на дърветата, за нашето спасение, и че те със сигурност не могат да обърнат промените в климата сами. Съществуват също рискове, че възстановяването на тези екосистеми може да не се окаже трайно, особено с повишаване на температурите, така че CO2, който са съхранили, може да се окаже обратно изпуснат в атмосферата.
И учените предупреждават, че може да има значителни проблеми с разширяването на много от новите технологии.
Например, много експерти смятат, че алкализацията и торенето на океана са твърде рискови за морската среда и смятат, че те така или иначе може да не работят.
Едно широкомащабно внедряване на биоенергия с CCS междувременно би изисквало огромни площи земя да бъдат превърнати в биоенергийни култури, което на свой ред може да застраши хранителните системи и опазването на екосистемите.
Съществуват подобни опасения относно голямото количество земя, което ще бъде необходимо за производството на биовъглен (дългосрочните въздействия от широкомащабното използване на биовъглен също са неизвестни), а високите температури, необходими за производството на биовъглен, изискват много енергия.
По същия начин пулверизирането на скала за подобрено изветряне на скалите също би използвало много енергия и може да бъде много скъпо.
Dac с CCS също е енергоемък и може да се окаже изключително скъп за внедряване в големи мащаби, въпреки че някои учени работят върху нови методи, които се надяват да бъдат по-евтини.
Има все по-голям брой съоръжения за CCS по света, но съхранението на въглерод все още не е постигнато в голям мащаб и IPCC отбелязва, че в момента е далеч под необходимото. Въпреки това IPCC казва, че има достатъчно технически капацитет за геоложко съхранение в световен мащаб за целия обем CO2, необходим да се съхранява до 2100 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5C.
Въпреки че учените се спират на необходимостта от отрицателни емисии в някакъв момент в бъдещето, лъвският дял от разликата в емисиите до 2030 г. все още трябва да бъде затворена чрез намаляване на емисиите, казва Смит.
При липсата на нови политики за справяне с изменението на климата обаче, ние стигаме само грубо до изравняване на глобалните емисии през 2020-2030 г. Тогава премахването на CO2 става решаващо, казва той – особено в дългосрочен план.
В отговор на новия доклад на IPCC, климатичната активистка Грета Тунберг нарече неуспеха на властимащите да предприемат действия по отношение на климатичната криза като „безпрецедентно предателство“. За съжаление, светът сега може да навлезе в територията на необходимостта да отстрани щетите, използвайки методи, които са много по-трудни и рисковани, отколкото би било да се спрат емисиите на първо място.
Превод и редакция: Венета Николова
