Редакция "Нова Варна"
В предаването „Активни варненци” днес ще Ви запознаем с практиките за опазване на недвижимото архитектурно наследство на Варна. Кои са експертните и консултативни съвети към общината, които защитават културните паметници, кой контролира градоустройствените решения на местната управа, как се развива Варна и какво е уважението ни към местната история и идентичността ни ще разберем от нашия гост – Николай Савов.
Той е варненски художник, проектант, пътешественик, колекционер и ценител на изкуство, особено на паметното архитектурно творчество. Николай Савов познава добре местната история, разказва с удивително познание истории за варненските сгради и жители , истории за бита и културата на българи, турци, арменци, роми, французи, за колоритни местни жители, превърнали Варна през последните 6 хиляди години в един уникален европейски град и нашата морска столица. Николай Савов е автор на книги за варненските архитектурни паметници, ръководи експертен консултативен съвет за опазване на недвижимото културно наследство.
– Здравейте, господин Савов. Кажете, как се случва опазването на градското архитектурно наследство, каква е ролята на гражданите и експертите в консултирането и опазването на бележитата варнеска архитектура?
Опазването на варненското градско архитектурно наследство представлява сложна епическа битка, аз бих я съпоставил с боя на Шипка, при която на върха са хора естети, хора с памет, хора с европейски, а не с азиатски възприятия за света, а отдолу срещу тях са хора, дошли от някъде, хора без памет, без чувства, за които отминалото време няма никаква стойност. Стойност има само онова, което носи пари веднага.
Гражданите и експертите, които споменавате, разбира се, консултират всеки, който се интересува от опазването на красивата част на нашето минало, но те съществуват някак си деликатно изолирани от онази агресивна и методично застрояваща архитектурно-строителна прослойка. Разбирате ли, те живеят в два паралелни свята. Между експертите и тази прослойка съществува нещо като дебело стъкло, през което страните се виждат, но не се чуват, ръкомахат си, усмихват се един на друг, но само толкова.
– Какви предложения разглежда Експертния Съвет по управление на територията? Какви специалисти действат там, от какви ценности се водят?
Преди всичко искам да кажа, че Експертният съвет по устройство на територията или ЕСУТ е жизнено важен Съвет за живота на града ни. Той съществува от няколко десетилетия, неговият Правилник е променян няколко пъти, усъвършенствани са процедурите му и в края на краищата се е утвърдил като важна и окончателна институция, която постулира важни за града ни промени. Учреден е с няколко заповеди на Кмета на Общината, негов председател е главният архитект на Общината, все едно кой е той, има двама заместник председатели и 29 члена. От тях 11 са дипломирани инженери, десет са архитекти, има лекари, различни инспектори, двама военни.
Съветът обсъжда и приема решения с най-широк спектър като се почне от издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, мине се през изграждане на трафопостове, разрешаване на изработването на Проектантски планове за жилищно и обществено строителство, за различните им изменения. В правомощията на ЕСУТ влиза и приемането на решения за събаряне на сгради паметници на културата, стига вносителят да убеди членовете на Съвета, че някаква част от Закона за културното наследство е спазена. Така например, ако вносителят каже, че фасадата на сградата се запазва, тогава получава разрешение да се намеси, тоест да събори „случайно“ цялата сграда и да изгради своя шедьовър. Като питате от какви ценности се водят членовете на Съвета, отговорът е, че никой не знае.
Досегашната дейност на Съвета показва, че ценностите, които съхраняват нашата памет и нашето минало са много крехки и в Съвета като правило много по-важно е какво проектира вносителят, отколкото една или друга ценност да бъде опазена.
– Кое е характерно за паметниците на културата, с какво те са уникални и съпоставими ли са с други подобни сгради от тази епоха, примерно в Санкт Петербург, Залцбург или Страсбург?
Не, не са съпоставими. И в Залцбург и в Страсбург и където и да е в градовете по Европа паметниците на културата са следвали своята историческа еволюция, своето логическо развитие. И независимо от войните, които столетия наред не са спирали в целия свят, културата като част от човешкия характер не е спирала да създава своите творби.
В България това иначе закономерно развитие е имало злощастна съдба. От самото си създаване на земите на древните траки, още от осми век, намирайки се между Европа и Византия, България е развивала европейска култура. Култура едновременно равностойна на европейската и същевременно много различна, много своеобразна, близка до византийската и много, много ценна за Европа и за човечеството.
През 14 век обаче на това развитие е сложен край. Над българите и над тяхната държава застава като доминираща сила една култура, османската, която, за съжаление е много различна от всичко, което по българските земи се нарича вяра и изкуства. Вярата на османците е налагана със сила и агресия, а изкуствата замират, защото доминиращата сила не рисува, не прави скулптури, не пише романи и забранява на подчинените народи да правят това.
Пет века са напълно достатъчни да лишат коренните обитатели на българските земи от желание за бляскава култура и да остави у тях само желанието да оцелеят. Фантастична е скоростта, с която българите настигат развитието на другите народи. Във Варна централните улици се изграждат по парижки образец, училища и болници се градят по виенски образец, великолепни морски бани са открити още през 1926 г. Затова културата и архитектурата на Варна не е съпоставима с тази на Залцбург и Страсбург. Защото е подобна, но различна, защото носи чертите на европейската еволюция, без да има нейните родилни белези.
– У нас битува нагласата, че частната собственост е неприкосновена. Това право заменя ли отговорността да се стопанисват, поддържат и защитават архитектурните ценности – от собствениците и общината?
Частната собственост наистина е неприкосновена до момента, в който самата собственост започне да обслужва и други хора и други собственици. И, разбира се, да ползва благата, създадени от тях. Като казвам да обслужва други хора, имам предвид, че фасадите и другите архитектурни достойнства на частната собственост изпълняват благородната функция да дават лице на града. Те формират характера на града. Техните уникални детайли карат много хора да страдат, когато детайлите или целите къщи са заплашени от унищожение и тези хора, макар да нямат пряка собственост или пряк личен интерес, започват да защитават заплашената частна собственост. Тези хора са есенцията на градската култура, те са хора с много по-висок интелектуален заряд от хората, които не се вълнуват от изчезването на културата на техните предшественици. Собствениците на сгради, както и всички жители на града са длъжни на тези хора. На хората с повишена чувствителност към автентичната красота, към архитектурата с дълбок смисъл, които доста често успяват да спасят честта и доброто лице на града, запазвайки неговата автентична архитектура. В този смисъл собствениците ползват усилията и благата на своите съграждани, без, разбира се да споменавам освобождаването от данък сгради, осигурено от Закона.
– Какво е по същност съвременното преустройство на стари сгради, при което те се надстрояват, а старинните им фасади с каменни фигури се заменят с гипсови стени и релефи от стиропор?
С много уговорки надстрояването на стари сгради може да бъде и приемливо, стига да не се пипа самата сграда, да не се посяга нахално към нейната физиономия, към нейните особености и красоти, макар за всяка сграда да трябва да се говори поотделно и конкретно.
Замяната на цели каменни стени и релефи с тяхната имитация от стиропор е показател, че някой е сбъркал като е възложил на този архитект да проектира и реализира реставрация на сграда. Реставрация означава реставрация. Със същите материали, със същата технология и на същото място. Всичко друго е липса на професионализъм, липса на съвест и отговорност пред времето
– Диагностицирайки тези градоустройствени болежки, намерихме ли лек срещу този конфликт на материята с идентичността ни, има ли решения за повече баланс и защита на нашата обща архитектура, култура, история?
Мисля, че конфликтът на материята с идентичността по нашите земи ще приключи едва тогава, когато идентичността на градската архитектура отстъпи окончателно пред глупостта и практичната напоритост на варненските архитекти. За съжаление не гражданите с тяхната културна, романтична и гражданска представа за Варна определят какъв да бъде облика на техния град. А хора, понякога случайни, понякога изплували от политическата пяна на събитията, вземат съдбоносни решения, навлизайки грубо в историята и културата на града.
Баланс и защита на нашата обща архитектура, култура и история има, разбира се и той се намира в краката на тези, които газят не само Закона, но и мнението на гражданите. Все пак гражданите са тези, в чиито ръце е правото да избират кой да управлява тях и тяхното наследство, а в сърцата им е правото да обичат и да бранят своята памет.
Чуйте целият разговор с Николай Савов във видеото тук:
