Редакция "Нова Варна"
Това е историята на един мъж, завърнал се у нас от чужбина, за да възвърне живота в обезлюденото село на баба си. Мъжът е решил да засели селото с чужденци, които вдъхват нов живот на рушащите се опустели къщи. Става въпрос за село Лозен, където някога е имало 2000 жители, голямо читалище и най-плодородните земи в района. Днес обаче в селото са останали само около 200 души.
Това обаче започва бавно да се променя от есента на миналата година, когато селото, разположено в близост до дунавския бряг, започва отново да расте, съобщава Нова телевизия.
Анита Лауман е пенсионирана медицинска сестра и първата германка, преселила се в Лозен. За нея още преди години животът в Германия станал прекалено скъп. Продала жилището си и с парите от продажбата наела друго. Но когато и те свършили, наемът от 1100 евро – близо 90% от пенсията ѝ, вече бил непосилен за нея.
Малко след Анита, в селото започват да пристигат още нейни сънародници. Оливър и Карола Льое са брат и сестра. Идват от района на Дортмунд. В България са били и преди. Харесало им и затова, когато решили да емигрират, изборът не бил труден.
Биргит Бек и Маркус Хуфнагел споделят същото. Тя – бивш служител в дом за възрастни хора, той – работник в склад, пенсиониран по болест.
Идеята да създаде малка германска общност в Лозен и така да спаси изчезващото село на баба си, е на Йордан. Хрумва му докато работи в Германия. В продължение на 20 години спестява, за да може някой ден да започне да изкупува изоставени имоти в Лозен. Днес притежава 13 къщи, реставрирал е 6, отдал е под наем на германци 4. Самият той също вече живее в селото.
„Възвръщането на инвестицията ми идва от това, че аз им отдавам под наем тези къщи, инвестирам отново тези пари в други имоти, за да могат хората да станат повече. Сега имам запитвания от Швейцария и очаквам, че до края на септември вече ще можем да се похвалим с още немскоговорящи съселяни”, споделя Йордан Миланов пред Нова телевизия.
Идеята за спасяване на селото е лично негова, но с нея вече се ангажира и местната власт.
По публикацията работи: Пламена Сутева
