От Центъра за биология на храните алармират, че в сиренето се влагат вода, желатин и трансглутаминаза. Те заменяли млякото. Влагали се и в колбасите за увеличаване на теглото на продукта. Трансглутаминазаъа е инзимът, който се използва, за да се задържа водата в храните. Според д-р Иванов, си проличава, че в сиренето има прекалено голямо количество вода, когато премине термична обработка
След истерията с палмовата мазнина, която масово се влагаше в сирената, сега на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на различни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от „Активни потребители“ преди време, доказа, че масово съдържанието на вода в продукта е над 70%, а дори някъде стига и 78%, което на практика означава, че плащаме за вода.
За да задържат течността в продукта, ползват трансглутаминаза, която, образно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно съдържание обаче при термична обработка, например като се влага в любимата на много българи баница, буквално спихва, тъй като течността се изпарява, обясни д-р Иванов.
За разлика от млечните продукти трансглутаминаза е разрешена за влагане в месните продукти, където не съществуват рискове за здравето на хората при влагането й. Отново обаче стои въпросът за истинската стойност на продукта, тъй като чрез добавяне на течност се увеличава теглото и съответно българинът плаща за вода, а не за месо.
Най-често ензимът се влага в колбасите като шунка, хамбургски салам и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета.
Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене трябва да има 55% водно съдържание, а новата наредба разрешава до 60%.
По публикацията работи: Пламена Сутева