Утре е големият големият български празник Еньовден, който се отбелязва всяка година на 24-ти юни. Празникът е пропит с много поверия и традиции, в които се вярва и се спазват и до днес
Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“, и който види това, ще бъде здрав през годината.
Фолклорната традиция е свързана с деня на лятното слънцестоене, когато слънцето „трепти“ и „играе“ на изгрев.
Християнизираната народна представа е за Свети Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата, кърпи си кожуха или отива за сняг.
Народните вярвания гласят, че тази вечер (срещу Еньовден) в полунощ „небето се отваря“. Билките и тревите биват омайвани от звездите и придобиват особено лечебна сила. Смята се че на Еньовден билките стават най-лечебни. Според поверията през нощта срещу Еньовден се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви.
Момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината. Нестинарите в Странджа играят върху огън, а на други места се палят обредни огньове.
