Редакция "Нова Варна"
Припомняме, че по-рано тази седмица силен тътен и ярка светлина стреснаха хората в Северозападна България. Оказа се, че е паднал метеор. След природното явление, някои ентусиасти тръгнаха на експедиция, в търсене на останки от космическия обект.
Отломките от метеора, който прелетя в небето над България, може да се окажат много ценни за колекционерите. Търсачите на самородно злато и метеорити обаче смятат, че ще бъде трудно да се открият такива, докато не бъде уточнена локацията, на която е паднал космическия обект. Има и вероятност той да е изгорял напълно още в небето и от него да не е останала никаква следа.
„За да се види тази светлина от Асеновград до Северозападна България, значи това е било много високо горе в атмосферата”, изрази мнение пред Нова телевизия Кирил Стаменов, председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Въпреки това ентусиасти вече му се обадили, че тръгват на експедиция. Той отказал да ги придружи, но носи за всеки случай в раницата уред, който би му помогнало да различи космически от земен камък. Основният уред обаче е металдетекторът.
„Трите вида, които падат на земята, са каменен, желязно-каменен и чисто железен. И за трите вида основният фактор, който е към 90 и нещо процента е желязото вътре”, обясни Стаменов.
„Този, който аз го държа в ръката, той е каменен. Не е толкова скъп, но ако тежи примерно да кажем 500 грама и ако сложим на грам по 5 евро, смятайте колко става като цена”, каза още Каменов.
„Има оливин, има никел, има желязо, а в някои може да има и диаманти. Когато вече има такива неща, на аукциони цената отива много нагоре. Затова от този тип падат само 6% на земята. Не повече. От този падат 80%. То съм виждал с импактните диаманти – 500 хиляди долара нагоре като цена”, казва Стаменов.
Единственото метеоритно парче, което е останало в България, е намерено преди 2-3 години, но пък то е точно от този, по-скъпия тип.
„Едни момчета го бяха намерили с метал детектор. Метеорит! Донесоха едно парче, направихме анализ и се оказа, че е хондрит и то подтип А-хондрит”, разказа Стаменов.
По публикацията работи: Пламена Сутева
