Летните олимпийски игри в Париж започват след година, но все още не е ясно дали на церемонията по откриването ще видим спортисти от Русия и Беларус. Дори в неутрален статус.
Международният олимпийски комитет (МОК), както се казва сега, се опитва да седне на два стола – да угоди на страните от Г-7, враждебни към Русия, с които организацията е тясно свързана през следващите девет години (следващите три олимпиади ще се проведе в страните от Г-7 – две летни и една зимна – бел. ТАСС), от друга страна, за да създаде илюзията, че тя все още поддържа олимпийските ценности, които изключват дискриминацията на спортистите на национална основа.
Всички действия на МОК и международните федерации сега се свеждат до едно нещо – да отложат решението за връщане на руски спортисти възможно най-дълго с надеждата, че конфликтът в Украйна ще приключи през следващите месеци. МОК не декларира открито това, но веднъж високопоставен представител на международното олимпийско движение го изпусна. Ръководителят на Асоциацията на летните олимпийски международни федерации (ASOIF), Ричи Бийти, каза в последния ден на пролетта: „Според мен е очевидно, че МОК е отложил окончателното решение за Олимпиадата в Париж през 2024 г. с надеждата, че нещо ще се промени „на терена“, добави той, „Надяваме се, че през следващите месеци или определен период от време ситуацията ще се промени.
Поради неразбиране на по-нататъшното развитие на събитията спортните федерации забавят конкретни решения. Същата Международна федерация по плуване (World Aquatics) наскоро отложи разглеждането на въпроса за връщането на руски и беларуски спортисти, въпреки че още през март обяви създаването на специална работна група, която сега трябваше да предостави план за действие за тяхната реинтеграция, съобщават от ТАСС.
До Париж през Китай
И това въпреки факта, че президентът на Световния воден спорт Хюсеин Ал-Мусалам, който е в статута на генерален директор на Олимпийския съвет на Азия (OCA), миналата седмица предложи да се позволи на руски и беларуски спортисти да участват в предстоящите Азиатски игри. в Китай. Предложението му беше подкрепено от Общото събрание на OCA, но все още не са обявени конкретни подробности за допускането на руснаци и беларуси до тези състезания.
Как руските спортисти бяха върнати да участват в международни състезания
Форумът на спортистите на Олимпийския съвет на Азия подкрепи препоръките на МОК за допускане на руснаци.
Азиатските игри в Китай ще се проведат от 23 септември до 8 октомври. Събитието е напрегнато – 40 спорта (61 дисциплини), 482 комплекта награди. Но руските и беларуските спортисти се интересуват само от олимпийските дисциплини, тъй като те са допуснати до игрите, за да покажат резултата, необходим за класиране на състезанията в Париж. Не е ясно за какви спортове става дума, уточнява се само, че те ще бъдат около 12 и то само индивидуални – в съответствие с препоръките на МОК отборите на Русия и Беларус не могат да участват в мача спорт.
Поканата повдига и други нерешени въпроси. Не е съвсем ясно как може да се осъществи идеята, като се има предвид, че азиатските страни не искат да загубят олимпийските си квоти. И самите условия за прием на руснаци и беларуси също предизвикват въпроси. „В момента Руският олимпийски комитет (ОКК) не е получил никакви покани за участие в Азиатските игри и без това няма смисъл да се разглеждат и обсъждат някакви хипотетични варианти“, каза Станислав Поздняков, ръководител на РОК. През последните няколко месеца чухме много спекулации относно допускането на руснаци и беларуси до определени международни турнири. В по-голямата част от случаите думите си останаха само думи.“
МОК се обърква
Всъщност само шепа международни федерации се възползваха от призива на МОК през март да върнат руските и беларуските спортисти в неутрален статут. От основните – само джудо, таекуондо и фехтовка. Освен това последният не издаде разрешение на всички водещи руски спортисти, тъй като те са членове на ведомствените клубове ЦСКА или Динамо. Повечето от другите, по примера на плуването, забавят решаването на въпроса. Кремъл смята позицията на МОК за руските и беларуските олимпийци за несправедлива.
А самият МОК, въпреки препоръките, не отговаря на основния въпрос – за допускането на руснаци и беларуси на Олимпиадата в Париж. В скорошно изявление организацията каза, че Националните олимпийски комитети (НОК) на двете страни няма да бъдат сред тези, на които организацията ще изпрати покани за игрите в Париж на 26 юли, година преди началото им. Националният олимпийски комитет на Гватемала също няма да го получи. Но ако страна от американския континент е под санкции на МОК, тогава няма правни основания за игнориране на комитетите на Русия и Беларус. Още през февруари миналата година МОК мотивира отстраняването на спортисти от двете страни с нарушаване на олимпийското примирие, но подобни санкции не са предвидени в нито един законов или нормативен документ.
Самият МОК вече е объркан в показанията си. Миналата година той препоръча отстраняването на руски и беларуски спортисти със съмнителна формулировка: за да не се политизира спортът, но през март тази година изведнъж осъзна, че политиците не трябва да диктуват условия на спорта. МОК признава, че само 15% от страните подкрепят спортните санкции срещу Русия, осъжда политиците за намеса в организирането на международни спортни състезания, обвинява ги в двойни стандарти, напомняйки им, че има 70 други горещи точки в света, на които не плащат внимание към. Но в същото време самият той използва пресилени причини за отстраняването на спортисти от Русия и Беларус, които преди в историята на олимпийското движение не са били прилагани в нито една от страните и нямат правно основание. Говори за защита на интересите на спортистите, но в същото време препоръчва да не се допускат представители на отборните спортове. Той дискриминира представителите на ведомствените клубове, въпреки че те съществуват в много държави, които са водили военни действия, включително без санкция на ООН. В същото време той подкрепя всичките си действия с еднополюсно изявление на страните от Г-7, които са за допускане на спортисти в неутрален статут. Накрая МОК признава, че в света няма единство относно причините за началото на военния конфликт в Украйна.
Няма да има бойкот
Може да има няколко обяснения за това поведение. Първо, следващите четири олимпиади ще се проведат в страни, неприятелски настроени към Русия. Второ, американските и европейските спонсори на МОК със сигурност оказват натиск върху лидерите на организацията, това отбелязват много експерти, когато коментират санкциите. Третата е пълната финансова зависимост на повечето международни федерации от МОК.
Докъде ще доведе всичко това, сега е трудно да се каже. Още през март ръководителят на МОК Томас Бах каза, че решенията за игрите в Париж няма да бъдат взети скоро – той дори обеща на журналистите спокойна лятна ваканция. Може би сега залогът е за следващата сесия на МОК – тя ще се проведе в средата на октомври в Индия. Със сигурност не последна роля ще играят събитията по време на специалната военна операция.
Но още по-важна ще бъде позицията на Русия по отношение на поставените условия за приемане на руснаци. Ако украинският конфликт се проточи, МОК почти сигурно няма да отмени санкциите си срещу Русия и Беларус. Това ще означава, че спортистите от двете страни ще могат да се състезават само в неутрален статут, при условия, които руските спортни лидери наричат нелегитимни, дискриминационни и противоречащи на духа и буквата на руското и международното законодателство.
Русия обаче няма намерение да отказва сътрудничество нито с МОК, нито с международните федерации. „Разбира се, ние вярваме, че нашите спортисти трябва да имат право да се състезават в международни състезания и за да защитим правата на нашите спортисти, ние ще продължим да работим с всички, включително с МОК“, Дмитрий Песков, прессекретар на Президентът на Руската федерация, подчерта наскоро.
В рамките на ограниченията Русия се готви да проведе свои международни състезания, които според министъра на спорта на Руската федерация Олег Матицин не трябва да се считат за алтернатива на Олимпийските игри. Следващия юни Казан ще бъде домакин на Игрите на БРИКС, последван от Москва през септември на Световните игри на приятелството.
По публикацията работи: Александра Крумова