Редакция "Нова Варна"
В днешния епизод на „Активни варненци“ по медия „Нова Варна“ ще Ви запознаем с ролята на образованието за личностното развитие и за Варна. Кои са възможните решения, които допринасят за икономиката в морската столица? Как гражданите могат да повишат своите знания по маркетинг, икономика, градоустройство, ще научим от ректора на Икономическия университет проф. д-р Евгени Станимиров. Той е варненски изследовател, с над 150 научни публикации, бизнес консултант с над 50 търговски и академични проекти, автор е на книгите „Белите петна в бизнеса“ и „Многомерна стратегия за вашия бизнес“, а също така води образователни програми, координира обучения по предприемачество, подпомага местната креативност и иновациите.
Има ли универсален начин да се печелят пари, бързо, веднага?
Според проф. Станимиров, печеленето на пари е част от успеха. „Зависи кой, как го разбира. Според мен ако от една страна сложим това, за което мечтаем, а от другата – получените резултати, то свързващото звено между тях са определени модели, които са съществували винаги в света. Те са универсални. Това са закони, модели, принципи, концепции и т.н. Те са свързващото звено. И най-вече важен е начинът на мислене.“
„Ако един човек в неговия мисловно-подсъзнателен бизнес модел не е заложил успеха, то той няма как да успее, независимо от подготовката. Има много умни, интелигентни хора, които имат невероятна подготовка, но които имат „твърд спусък“. Те виждат, че покрай тях хората успяват, правейки бизнес и си казват: „Ние сме по-способни, по-кадърни, по-интелигентни, как този или друг успява?“ Успява, защото има „мек спусък“. Т.е. не по-малко важно от подготовката, за да влезеш в определен бизнес и да правиш пари, е да имаш куража, да „прелее чашата“ и да предизвикаш положителен ефект. Това е „мекия спусък.“, обясни ректорът на ИУ-Варна.
Научиха ли се българските предприемачи да бъдат корпоративно отговорни или само смятат икономическите си ползи?
На този въпрос, проф. Станимиров даде предизвикателен отговор. Според него, да бъдеш корпоративно отговорен, означава да се грижиш за печалбата на фирмата. Той сложи знак на равенство между корпоративната отговорност и печалбата. „Най-голямото икономическо „престъпление“ срещу работещите в една компания е тя да работи без оперативна печалба, защото след време компанията отива към фалит и тези хора ще останат на улицата.“
„Ако говорим за корпоративна социална отговорност, там нещата са други.“, смята ректорът на Икономическия университет във Варна. „Корпоративната социална отговорност се свърза с това от една страна да се грижиш за персонала си, а от друга – за обществото. Тя обаче не бива да се бърка с корпоративната социална устойчивост. Има компании, които осъзнават че трябва да бъдат отговорни, правят определени неща в тази посока, изразходват средства, но това по никакъв начин не се връща от пазара към тях.
Според проф. Станимиров все още много малко български компании правят калкулация за това, как техните корпоративно-отговорни социални каузи влияят върху бизнес модела им.
По отношение на това, дали съществува връзка между степента на образованост и производителността на труда, ректорът на Икономическия университет е категоричен, че „колкото по-висока образователно-квалификационна степен са завършили хората, толкова по-високо заплащане получават“. Според него при всички положения съществува връзка между по-високата квалификация и продуктивността на труда.
Проф. Станимиров смята, че когато един човек има желание да се образова, нищо не може да му попречи, възрастта също не е фактор. „Както в нашия университет, така и в други университети, има центрове за продължаващо обучение, където се преминават различни сертификационни курсове, съществуват множество магистърски програми. На практика в днешни дни ние сме обречени, не просто да повишаваме квалификацията си, но и да сменяме професии.“
„Зеленият преход“
Според ректорът на варненския Икономически университет, „зеленият преход“ се случва доста противоречиво. „Това го казвам не просто като човек, прочел няколко публикации по въпроса, а от гледна точка на позицията ми на участник в Консултативния съвет по „Зелената сделка“ , назначен от министър-председателя. Зеленият преход е нещо, което трябва да се случи, но за това трябва да се плати определена цена. И в определени региони, икономическата и социалната цена, която трябва да се плати, по никакъв начин не може да се възстанови, независимо от помощите и проектите по ПВУ.“ За пример проф. Станимиров даде Маришкия басейн. „Парите, които там се получават, съизмерени с икономическите и социални ефекти, са несравними… Зад зелената сделка стои цялостно преструктуриране на икономиката.“
„В момента се говори за Шенген, за въвеждане на еврото, за смяна на националния празник. Това са дребни теми. Големите теми са „Зеления преход“ и демографията.“, категоричен е проф. Станимиров.
„Ние живеем в една еко-система, съставена от различни брънки, като предприемачеството, бизнеса, социалната политика и т.н. Те се припокриват. Ако някоя от тези брънки не работи, цялата еко-система страда. Не може социалният, неправителственият сектор да не са развити и еко-системата да е развита.“, заключи ректорът на Икономическия университет във Варна.
Вижте целия разговор с него във видеото тук:
