Древна тухла отпреди 2900 години се оказва ДНК капсула на времето (ВИДЕО)

Голямо научно откритие. Изследователи извлякоха ДНК фрагменти от глинена тухла, което ще допринесе за разбирането на факти за света по онова време. Тухлата е от днешния северен Ирак и датира отпреди цели 2900 години. Учен твърди, че тухлата служи като капсула във времето за биоразнообразието

За първи път изследователите са успели да извлекат ДНК фрагменти от древна глинена тухла, демонстрирайки как тези градивни елементи от отдавна минали времена могат да бъдат използвани за каталогизиране на флората, открита в околната среда по това време, съобщава Science Alert.

Когато тази тухла е била направена преди около 2900 години в днешния северен Ирак, процесът е включвал смесване на кал от бреговете на река Тигър с материали като плява, слама или животински тор.

Малките растителни частици сред животинските отпадъци и сламата могат да останат защитени вътре в тухлата в продължение на хилядолетия – както беше демонстрирано от екипа от Оксфордския университет в Обединеното кралство и Националния музей на Дания и Университета в Копенхаген в Дания.

След като извадиха проба от тухлата, изследователите използваха аналитична техника, използвана преди това за други форми на порест материал, като кост. Това им дава възможност да секвенират (или декодират) ДНК в растителната материя, идентифицирайки 34 различни таксономични групи растения.

„Бяхме абсолютно развълнувани да открием, че древна ДНК, ефективно защитена от замърсяване в маса от глина, може успешно да бъде извлечена от тухла на 2900 години“, казва биологът Софи Лунд Расмусен от Оксфордския университет.

Тухлата, анализирана в това изследване, е намерена в двореца на неоасирийския цар Ашурнасирпал II, разположен в древния град Калху. Датирането му в някакъв момент между 879 и 869 г. пр. н. е. – годините, в които дворецът е бил в процес на изграждане – е улеснено от надпис в глината, който конкретно споменава двореца.

Растителните семейства с най-разпространена ДНК в тухлата включват Brassicaceae (семейство зеле и синап) и Ericaceae (пирен), докато генетичен материал от Betulaceae (бреза), Lauraceae (лаврови), Selineae (семейство, съдържащо моркови и магданоз) и Triticeae (култивирани треви) също присъстваше.

„Тухлата служи като капсула във времето за биоразнообразието от информация относно едно място и околностите му“, казва асирологът Троелс Арбьол от университета в Копенхаген.

„В този случай това предоставя на изследователите уникален достъп до древните асирийци.

Екипът се съсредоточи върху растителната ДНК, защото беше най-добре запазената, но същите техники могат да се използват и за търсене на животинска ДНК. Глинените тухли се намират в множество археологически обекти по целия свят и имат потенциала да разкрият всякакъв вид нова информация за екосистемите и средата, в която са направени.

В този случай фактът, че глинената тухла е била оставена да изсъхне естествено, а не изгорена, помогна за запазването на нейното органично съдържание, както и вземането на пробата от средата на тухлата, където материалът беше добре защитен. В крайна сметка това е безценен поглед върху древните цивилизации и как нашият свят се е променил през хиляди години.

„Този изследователски проект е перфектен пример за важността на интердисциплинарното сътрудничество в науката, тъй като разнообразният експертен опит, включен в това проучване, предостави холистичен подход към изследването на този материал и резултатите, които даде“, казва Расмусен.

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Превод и редакция: Пламена Сутева