Редакция "Нова Варна"
Според климатолога Христо Попов е от изключителна важност да има повече зелени площи в едно населено място, а не само бетон и асфалт, за да може зеленината да поема част от валежите. Според него това е ключов момент, за да не се стига до наводнения.
„Потопът наистина е невъобразим, няма спор. Но хората могат да взимат мерки за намаляване на щетите и избягване на жертви. Трябва да се планират мерките. В момента се изготвят новите планове за управление на риска от наводнения в България, които вървят с 2 години закъснение. Те трябваше да са влезли в сила началото на 2022 година, но няма изгледи скоро да станат готови”. Това коментира в ефира на Нова телевизия инж. Димитър Куманов, строителен инженер-конструктор.
Той обясни, че в плановете трябва да се посочат критичните точки и какви мерки трябва да се вземат.
„Тенденцията, която показват климатичните изменения, е, че при една неголяма промяна на общото количество валеж за цялата година, ще се увеличат екстремните валежи, т.е. ще падат по-големи количества валеж за кратък период от време”, обясни д-р инж. Снежанка Стоянова Балабанова, ръководител секция „Хидрологични прогнози” в НИМХ.
„Наводнения е имало, има и ще има. Както виждаме и в добре развитите страни, с всичките системи за превенция”, заяви д-р инж. Балабанова.
Тя смята, че е важно експертите, които ще оценяват ситуацията, веднага да отидат и да видят какви са причините, за да се вземат съответните мерки.
Според Куманов трябва незабавно да се забрани запушването на деретата.
„Такъв валеж се случва на 40-50 години. Всяко действие, което вземаме е от значение. Дали ще построим паркинг, градинка, зелена площ, е от значение”, заяви климатологът Христо Попов.
„При обществени обсъждания, когато се пита населението „тук паркинг ли да има или зелена площ“, масово се избира паркинг. Ето това е последствието от това, когато изберете паркинг, а не зелена площ, която да поеме част от валежа. В момента, в който имате бетон и асфалт, падналият валеж автоматично се превръща в река“, казва Христо Попов.
По публикацията работи: Пламена Сутева
