Много хора слагат аспирин в туршията, други пък предпочитат да използват рецепти без тази добавка. Но каква всъщност е причината да се добавя аспиринът? Обикновено целта е да се поддържа твърдостта и хрупкавостта на зеленчуците
Аспиринът съдържа салицилати, които се използват като консерванти, за да предотвратят разлагането на зеленчуците и да ги запазят свежи и хрупкави.
Какво трябва да знаем за аспирина в туршията?
Зеленчуците се нарязват и поставят в съд, заедно със сол, оцет и други подправки, за да се направи туршията. Аспиринът се разтваря във вода и се добавя към туршията. Той действа като консервант, който предпазва зеленчуците от бактерии и гниене. Туршията се оставя да ферментира за определен период, след което става готова за консумация. Важно е да се спазват правилните пропорции и рецепти, за да се гарантира безопасността на туршията и качеството й, съветва сайтът Актуално. Не забравяйте, че аспиринът трябва да се използва съобразно указанията и да се спазват хигиенните стандарти при приготвянето на консервирани храни.
Представяме и една базова рецепта за туршия, както и колко точно аспирин се прибавя към нея:
Необходими продукти:
- 1,5 – 2 кг зеленчуци по избор
- 1,5 литра вода
- 200 г сол
- 250 мл оцет
- 2 с.л. захар
- Подправки (копър, черен пипер, дафинов лист и др.)
- 1-2 таблетки аспирин
Начин на приготвяне:
Измийте и нарежете зеленчуците на малки парчета. Пресипете нарязаните зеленчуци в стъклена или емайлирана купа. В голям съд смесете водата, солта, оцета и захарта. Загрейте тази смес на умерен огън, докато солта и захарта се разтворят напълно. Оставете течността да заври и я варете около 5 минути. Изключете огъня и добавете подправките. Оставете течността да се охлади до стайна температура. Налейте охладената течност върху нарязаните зеленчуци, така че те да са покрити напълно. Добавете таблетките аспирин в съда с туршията. Покрийте съда с капачка и оставете туршията да постои на стайна температура за няколко дни, преди да я прехвърлите в хладилник. Добре е туршията да се консумира поне седмица след направата ѝ.
По публикацията работи: Пламена Сутева