Редакция "Нова Варна"
За мнозина това може да звучи невероятно и невъзможно, но преди много години по нашите ширини са се разхождали лъвове. „Царят на животните“ е населявал Балканския полуостров в древността и е изчезнал преди заселването на славяните тук. Предполага се е продължил да съществува от края на плейстоцена (370 000 г. пр.н.е.) до 1 век от новата ера в днешните България и Гърция.
Прабългарите обаче са се заселили по тези земи много след изчезването на лъвовете. Реално лъвове не са обитавали територията на вече създадената българска държава, но са били по земите ни преди да има България.
Лъвът, който е обитавал Балканите е бил много по-различен от лъва, който познаваме днес. Той е негов далечен прароднина. Отличавал се с къса муцуна, малки уши и доста по-големи размери.
По нашите земи, преди да се заселим тук, бил разпространен планинският лъв. Може да го срещнете още като пещерен лъв, защото обитавал пещери. Други го наричат балкански или европейски лъв – на името на територията, на която се срещал.
Планинският лъв е сред изчезналите представители на семейство котки. Освен на територията на днешна България се е срещал в Азия и на територията на целия Европейски континент, включително и в Сибир.
Съдейки по откритите вкаменелости, може да се каже, че величественото животно е достигало дължина от внушителните 5 метра. Теглото му пък било около един тон. Височината (до рамото) е била около 1,20 – 1,50 м.
Най-старото изображение на лъва като символ на България датира от 1294 г. Лъвът се е превърнал в един от символите на страната ни. По тази причина се среща на банкноти, гербове, знамена. Паричната ни единица „лев“ също е кръстена на животното лъв. Това обаче едва ли има връзка с планинските лъвове, населявали някога балканите и изчезнали от лицето на Земята много преди прабългарите да се заселят тук. Въпреки това лъвът е тясно свързан с историята ни.
В паметниците от Възраждането лъвът се среща за пръв път върху една плоча в Стара Загора от 9-ти век. От същото време са и Омуртаговите колони с двата лъва. И в Мадарския конник има лъв. Той може да се види и по някои фрески в Търново, Стара Загора, Охрид, Скопие.
Лъвът се вплита и в християнските мотиви сред българските църкви. Забелязан е както в икони, така и в резбарство, като конкретен пример са стенописите на Боянската Църква
По публикацията работи: Пламена Сутева
