Редакция "Нова Варна"
Астрономи забелязаха най-стария бърз радиоимпулс (FRB), засичан някога. Той датира отпреди цели 8 милиарда години. Това е най-високоенергийният радиоимпулс, на който човечеството се е натъквало някога. Досега са открити стотици подобни странни изблици на радиовълни от космоса, но енергията на този е наистина забележителна
„Импулсът има енергията, каквато слънцето произвежда за 30 години“, посочва Райън Шанън от Технологичния университет Суинбърн в Австралия. По негови думи „това е достатъчна мощност, за да изпече в микровълнова купа с пуканки, около два пъти по-голяма от Слънцето.“
Шанън и колегите му забелязаха взрива на радиация, наречен FRB 20220610A, с помощта на радиотелескопа Australian Square Kilometer Array Pathfinder и установиха, че FRB е три и половина пъти по-енергичен от другите открити FRB.
Смята се, че FRB идват от силно магнетизирани неутронни звезди от далечни галактики и обикновено траят само част от секундата. „Повечето от тях никога не са виждани отново, след като са били открити за първи път“, казва Шанън.
Вглеждайки се по-отблизо в точката в небето, откъдето идва емисията, използвайки много големия телескоп в Чили, изследователите откриха клъстер от галактики, в който се смята, че се намира източникът на взрива.
„Това означава, че експлозията е пътувала през космоса почти 8 милиарда години“, посочва членът на екипа Стюарт Райдър (Stuart Ryder) от Университета Макуори, Австралия.
Предишният рекордьор е пътувал само за 5 милиарда години, така че това последно откритие предполага, че FRB са се случили най-малко половината от възрастта на Вселената, която е на около 13,7 милиарда години.
Астрономите изучават FRB, за да се опитат да изградят по-добра картина на ранната Вселена. Когато тези експлозии достигнат Земята, някои вълни пристигат с малко по-дълги дължини на вълните от други, защото по време на пътуването от галактическия източник до нас, FRB взаимодейства с обектите между тях – предимно свободно плаващи йонизирани частици като електрони – забавяйки някои от вълните и разтягане на техните дължини на вълните.
Наблюдението позволява на астрономите да разберат колко еднаква е материята между галактиките, отбелязва Шанън.
Превод и редакция: Пламена Сутева
