in

Идват „Вълчи празници“: Предците ни извършвали магически ритуали. Ето какви са поверията

Снимка: Pixabay

Съвсем скоро ще отбележим празника в чест на Св. Мина. Според православната църква той се отбелязва всяка година на 11 ноември. Св. Мина е наричан още „господар на вълците“. Имен ден на 11 ноември празнуват хората с имената:  Мина, Минка, Минко, Минчо, Виктор, Виктория и техните производни. С празника на Св. Мина започват и т. нар. “Вълчи празници” (времето, в което вълците бесуват). Има редица народни поверия и забрани, които са свързани с тези „Вълчи дни“. Смята се, че „Вълчите празници“ водят след себе си най-дългите нощи.

Според поверията от 11-и ноември до 21-и ноември дебнели най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал “мратински”.

Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба. Освен това предците ни гледали да завършат всички започнати ремонти по домовете си до 11 ноември, запушвали всички дупки, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

Предците ни твърдят, че Мрата била едра черна кокошка с големи очи и криле, която обикаляла села и паланки да търси обречените, чиито души трябвало да отнесе в отвъдното. За да се спасят от нея, на 11 ноември хората правели “мратиняк” – принасяли в жертва пиле.

Прерязвали гърлото му, като казвали “не те колим ние, коли те Мратиняка“. Нанизвали главата и краката на птицата на червен конец и ги връзвали на портата, за да плашат демоните. На следващия ден (12 ноември) хората правели магически ритуали с перушината и жлъчката на жертвеното пиле, а свещеникът прекадявал къщите.

За най-страшен смятали деня 21-и ноември, наречен от народа “Куцуклан”. Според една легенда глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не можал да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден.

Редица народни поверия и забрани са свързани с „Вълчите дни“:

  • Строго се спазва полово табу, за да се роди здраво потомство.
  • Жените замазват с кал пода край огнището, за да замажат символично очите и устата на зверовете.
  • Жените зашиват с червен конец краищата на полите си, а ножовете и ножиците ги връзват с червен конец за да „зашият“ устата на вълците.
  • През Вълчите дни стопаните не се докосват до остри предмети и сечива, тъй като те семантично визират вълчите зъби.
  • Забранява се всякаква работа с вълна – жените не трябва да предят, тъчат или шият дрехи от вълна. Ако не се I спазват тази традиция, се смята, че вълци ще изядат овцете и овчарите.
  • Не се секат дърва, не се мие и не се пере.
  • Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде
  • Не се излиза по време на залез слънце на тези празници, защото се смята, че е опасно и хората могат да се разболеят от тежка болест.
  • Най-важната забрана е: да не се произнася името на вълка, а да бъде наричан с други имена – като „братята“, „братя-душмани“, „онези“ или други подобни названия.

По публикацията работи: Пламена Сутева 

Публикувано от Редакция "Нова Варна"

Изпращайте ни вашите сигнали и снимки от Варна и региона по всяко време на чрез платформата signali.novavarna.net , на имейл press.novavarna@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/media.novavarna
За реклама - https://novavarna.net/реклама/