Кабинетът одобри законопроекта за държавния бюджет за 2024 година

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година. Това съобщават от пресслужбата на Министерски съвет (МС) за медия „Нова Варна“. Одобрена е и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта.

Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.

Планираната консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 – 40%.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от БВП.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.